Юлия Жданова

превод: Тихомир Йорданов

***
Под кожата, в кръвта ти, в лумналия огън
на твойта плът пусни ме ти. Тогаз
от лудост ли, от друго ли - ще мога
за всичко туй да те помоля аз.

Кръвта си в твойта кръв - небережно
и щедро ще прелея като в съд,
сърцето ти, като детенце, нежно
ще люлна аз до свойта гръд.

***
Ти седни пред компютъра. Ще ти преча, комай:
във врата ти ще дишам… ще наливам и чай.

Не обръщай внимание, работи си все пак.
Инак в рая ти как ли да вляза аз, как?

Но защо ли щом ласка потрябва, или съвет,
помежду ни е интернационалното НЕ… интернет.

Твоят Петър, светеца, ще пита, аз знам,
за парола, за име, или пък знак ням.

Те са ключове точно за рая, нали?
Аз със тях да отключа сега позволи.

Или пък ей тъй, машинално, с ръка
притегли ме до теб - да притихна така.

***
В едната целувка е всичко, дори
това, че е само за теб, разбери:
прости, че на други жена аз не бях,
прости, че те любя без памет и грях,
в омая съм аз, щом до мене си ти.
Не съм на шестнайсет и пролет не е…
Прости.

***
Не на облак, и не на дърво, на река -
засели ме на твоя таван, ще река.

И в мравуняка, в стаица, в шепа, в ръка -
там да живна, да пея ми е леко така.

Засели ме ти тука, на твоя таван.
Но във нощта, във линия, в стихове - там.

Че е лесно да мина, тогава ще знам:
все нагоре - по лъча,
по сълзата - надолу,
едвам.