ВЕЧЕР
ВЕЧЕР
Няма ли го вече старецът - пастира,
че сами козите край дома се връщат
по една и съща стогодишна диря -
свързала гората кленова с полето!
Старецът не бърза. Слиза под небето.
Шапката му сякаш е гнездо на птиче.
Водят го козите. Млечен път си имат.
Мека и звънлива светлина потича
в сянката на хълма. Мек вечерен климат.
И с козите бели в селото нахлува
хладината горска, миризма от билка,
гдето всяка болест може да лекува,
да стопява мъка с каменна костилка.
Не желая нито сиренена буца,
нито козе виме - стомничка издута,
нито пък тояга като жезъл права…
Ножчето ми орех млечен пак човърка.
Ех, коза да може пътя си да сбърка,
даже да е малка, даже да е куца
и като сърните да е тя кошута,
но в дома да дойде, хляб да ми поиска,
ще й дам звънче от породиста крава
и рогцата златни на луната ниска.
ОВЦЕ
Коня има конска сила,
волът пък рога извити
и камшикът му е жила
да се пази от мухите.
Кротки само са овцете
с вълната си много мека,
но воловете бодливи
надживяха и конете,
по-високи от човека.
да се противят на злото
нищо не им даде, боже.
Ала ще останат живи
с белега си на ухото,
с пломбата, която някой
като обица им сложи.
Гласовете им се молят
за трева, за дъжд, за пролет.
И под символите звездни,
под изписаните знаци
на житейското начало,
плодовитата утроба
носи агнета близнаци.
Нещо живо се обажда…
Вимето е напращяло,
млякото - без капка злоба -
сит да е вълка и цяло
агнето. Да не изчезне,
слабото най-много ражда.
