Панайот Чинков

Когато хищен ястреб прогони квачката на нашата партийност, пилците се пръснаха на всички страни и след като по неволя стояха дълго време без майчина закрила всред бурите на нашия политически живот, дават си сега вид, че могат да минат и без квачка, макар още да личи жълтото около устата им.

Само едно искат те: да се обединят в едно, за да не допуснат да се върне никога вече царството на квачките! Бунт на пилците!…

Но животът следва неумолимо своя ход - също тъй банално, както банален е и самият този израз - и един ден, рано или късно, българската политическа действителност ще получи малко по-друг вид, отколкото е днешното й състояние. Ще настъпи или ще се създаде нормализиране.

И тогава всяко пиле ще иде при своята квачка, колкото и да се е перило на митинга на пилците и макар че се е упражнявало в публицистична дейност по разни следпразнични вестници, стари, нови и най-нови списания.

Всичко това е тъй ясно и ще последва тъй логично, че е дори излишно да се говори за него.

И ако отваряме тук дума, правим го, защото виждаме, че се проповядва пилците да се дадат под закрилата на някоя по-добра майка, на някоя кротка и любвеобилна гъска или пуйка.

Всъщност, някои стари пуяци искат да изиграят ролята на квачка и да приберат под покровителственото си крило всички бунтуващи се пилета, патета, пуйчета и гъсета…

Затова нашият зов е: пилци, пазете се от пуяците, и очаквайте естественото настъпване на нормализирането!

——————————

в. „Литературен час”, г. 2, бр. 31, 15.04.1936 г.