Санда Йовчева

1.
И всяка зима и сега е светла коледа на село,
в огнището гори дебелий пън.
И все така на едър сняг е чергата дебела,
постлала къра
и коледари пеят вън.

Сестрите ми се вслушват в припева,
а старите се връщат с годините назад;
и бедната колиба
празникът е някога огрявал,
и радост трепкала по целий свят.

И нижат се образи, картини стари
за живота прост и чист преди -
на спомени от пълните хамбари
ний зърното гребем
на плодните лета и дни.

А баба ми разказва за сирачето,
прокудено от мащехата зла -
и как вампирът го причаквал в здрача -
не е ли днес такава нашата съдба?

Трапезата е сложена и вино в чашите налято
и весело огнището пращи.
Мълчим, че няма в баницата пара от злато -
а двамата ми братя някъде
със пушки бдят в снежните нощи.

О, как зловещо вихърът пищи в комина!
Но бурята, що света огъва днес,
ще мине.
И нова коледа на село ще дочакаме
и рождество на утрешните нови дни.

2.
И в тази снежна нощ
над всяка селска къща пак звезди б;ещукат -
един живот се ражда нов
и пее зърното в всяка черна угар.

И вгледани навън,
очите ни тревожно чакат:
ще прогърми камбанен звън,
ще се раздипли мрака
и във небето коледно звездата
ще трепне, ще огрей земята.

Към теб ли пътя ни трънлив извежда?
Ръцете ни не тегнат от мирти и тамян
и погледът нископоклонно не се свежда -
а грей дълбоко във очите твоя ярък плам.

В паници пръстени и прости на софрата
сложен е за теб вековен дар:
едничката ни вяра и надежда свята
и песните на беден коледар.

И в сърцата ни е тихо, тихо,
далече преспите дълбоки ни откъсват от света -
и от съдбата ни жестока днес и лиха. -
но ще разсветне ден, ще се стопи снега,
и ще бъде утре туй, което днеска е мечта.

——————————

в. „Литературен живот”, г. 3, бр. 4, 9.01.1943 г.