Херман Хесе

превод: Красимира Василева

ЗИМНА НОЩ

Червени езици се извиват в камината.
Снежинки прехвръкват навън в сивотата.
Забравено ехо от лято отминало
потрепва тази вечер в тъгата ми.

И дните на детството се връщат при мене.
Дочувам как в светлия приказен час
камбани звънят и в нощта посребрена
детето Христос приближава към нас.

БИХ ИСКАЛ ДА БЪДА ЦВЕТЕ

Бих искал да бъда цвете.
Ти би дошла мълчаливо
и би ме скрила в ръцете си,
за да ме пазиш грижливо.

Да бъда вино червено,
от елексира ми да ликуваш
и щом се изпълниш с мене,
и двама ни да излекуваш.

ПОНЯКОГА

Понякога птица се обажда в тъмнината
или клоните вятър извива,
или кучешки лай прозвучава в далнината.
Аз застивам и ги слушам мълчаливо.

Далеко във времето полита душата ми,
преди хиляди години на земята,
и виждам там себе си и моите братя,
там са птицата и силният вятър.

Душата ми живее в дърво и животно
или плува като облак в небесата.
А когато се връща при мен неохотно,
пита: Как да обяснявам нещата?

ЗИМА В ТИЧИНО

Светът е така променен,
откакто гората съвсем изтъня -
тук се шири, а там е стеснен
и блести със ефирна светлина.

Лилави воали намятат планините,
а снегът е във стъклена риза.
Всички линии свободно прелитат
и езерото идва наблизо.

Но ето, на южния скат
топло слънце и вятърен полет.
И Земята издишва аромат,
наситен с усещане за пролет.

НЯКЪДЕ

В греха си цъфтя сред житейската пустиня
и стена под неговата тежест.
Но зная, че някъде, в забравена свежест
има сенчести, цветни, прохладни градини.

Но зная, че някъде в далечната мечта
има място за почивка за мене.
В дома си душата ще е пак приютена.
Чакам сребърен сън сред звездите в нощта.