МОЯТ ЖИВОТ
превод: Елисавета Багряна
МОЯТ ЖИВОТ
Ти, на живота извор шумнопенен,
упойно, тежко вино - в сладостта
ти криеш болката, скръбта,
зърното на невери и съмнения.
Да те намеря - тласкаше и мене
нестихналият бунт на младостта,
на твойте двори златната врата
открих, блуждаещ в сънища, видения.
Редици дълги вече там се виеха,
наливаха те някои в стакани,
гребеха други в чаши, в купи пръстени.
Аз имах само празните си длани -
ловях те в тях и в тиха скръб те пиех,
а ти течеше между мойте пръсти.
ВЕЧЕРНА СЯНКА
Вечерни сенки стелят твоя път,
приижда тъмнината. Шумят горите,
но бавно глъхнат листите, водите -
и тих, и тих край тебе е светът.
Спри, морен пътнико, в домашен кът.
Очите ти са мътни, в пот - косите.
Легни и светлината загаси ти -
в последен чълн полюшва те сънят.
Завърши пътят, стигна се целта
и край - надежди и стремежи луди,
и край - измами, скърби и заблуди.
Платната са опънати в нощта,
обръща ладията си лодкаря
и скоро в пристана ще те откара.
