НЕПОЖЪНАТАТА НИВА
превод: Младен Исаев
НЕПОЖЪНАТАТА НИВА
Есен е вече. Ни песен, ни врани.
Гола гора. Запустели поляни.
Само нежъната нивка сега
тука навява есенна тъга.
Сякаш шептят класовете с тих звук:
„Тъжно ний слушаме бурята тук,
тъжно и ниско да свеждаш глава,
пълното зърно да къпеш в праха!
Нас ни нападат ята изедници -
всякакви прелетни, лакоми птици,
заек ни гази и буря ломи.
- Де е орачът? Защо сме сами?
Или по-лоши от други сме ние?
Не изкласихме ли дружно с ония?
Не епо-лош тука нашият клас,
едрото зърно узря и у нас.
Та затова ли орачът ни сея,
есенен вятър да ни разпилее?
Вятърът казва със глас като плач:
- Силица няма вашия орач.
Знаел е той за какво ви е сял,
но непосилен е труд пожелал.
Зле е беднякът - не пий, не яде,
червей сърцето му болно гризе.
Виснат ръцете, държали плуга,
като изсъхнали клечки сега.
В мрак са очите, гласът занемял.
Някога с него той тъжно е пял,
крачил тежко с ръка и надвивал,
крачил замислен през своята нива.
1854
НЕСЖАТАЯ ПОЛОСА
Поздняя осень. Грачи улетели,
Лес обнажился, поля опустели.
Только не сжата полоска одна…
Грустную думу наводит она.
Кажется, шепчут колосья друг другу:
«Скучно нам слушать осенную вьюгу,
Скучно склоняться до самой земли,
Тучные зерна купая в пыли!
Нас, что ни ночь, разоряют станицы
Всякой пролетной прожорливой птицы,
Заяц нас топчет, и буря нас бьёт…
Где же наш пахарь? чего еще ждёт?
Или мы хуже других уродились?..
Или не дружно цвели-колосились?
Нет! мы не хуже других - и давно
В нас налилось и созрело зерно.
Не для того же пахал он и сеял
Чтобы нас ветер осенний развеял?..»
Ветер несёт им печальный ответ:
- Вашему пахарю моченьки нет.
Знал для чего и пахал он и сеял,
Да не по силам работу затеял.
Плохо бедняге - не ест и не пьет,
Червь ему сердце больное сосет,
Руки, что вывели борозды эти,
Высохли в щепку, повисли как плети,
Очи потускли и голос пропал,
Что заунывную песню певал,
Как на соху налегая рукою,
Пахарь задумчиво шёл полосою…»
1854
