ТАМАРА
превод: Николай Антонов
ТАМАРА
В Дарялската тясна долина,
де Терек се губи в мъгла,
стояла е кула старинна -
чер призрак на черна скала.
Властител на кулата тясна
царица Тамара била -
сама като ангел прекрасна,
и - демон - коварна и зла.
И там през мъгла полунощна
златисто прозорец блестял:
с меда на почивка среднощна
той морния пътник ласкал.
И звънвал гласът на Тамара,
той цял бил копнежи и страст -
с магията властна на чара,
с незнайна, небивала власт.
Към този глас тръгвал омаян
търговец, овчар в мрака глух -
отварял му входник потаен
и срещал го мрачен евнух.
На пухкави, меки постели,
накитила с бисер глава,
тя чакала гости. Шумели
със вино стаканите - два.
Горещо се търсели длани,
уста зажаднели - уста.
И звуци, стенания странни
тревожили дълго нощта.
То сякаш в самотната кула
от юноши страстни тълпа
на помен среднощ е нахлула,
на сватба дошла - с веселба.
Но щом с лъч далечен зората
на върхове давала знак,
прииждала в миг тишината,
и в миг възцарявал се мрак.
Реката едничка гърмяла
в дълбоката зла теснина;
вълна след вълната летяла,
вълната се била с вълна.
И с плач бездиханното тяло
отнасяли мигом почти.
В прозореца нещо беляло
и глухо звучало „прости!”
То било въздишка гореща
и сладко било като зов
за нова възторжена среща
и знойна от ласки любов.
1841
——————————
СЪН
Във Дагестан, в долина в зной обляна,
лежах сразен с куршум забит в гръдта.
Дълбоката димеше още рана,
на капки се изтичаше кръвта.
От вси страни се трупаха скалите,
лежах аз сам на пясъка сред тях -
гореше слънце в жълто канарите,
гореше ме - но мъртъв сън аз спях.
И сън ми се присъни; в края роден
вечерен пир от блясък озарен.
Жени с цветя във разговор свободен
беседваха си весело за мен.
Но настрани от разговора весел
стоеше там замислена една
и тъжен сън душа й бе унесъл
бог знае във каква далечина.
Долината тя вижда в зной обляна.
В долината лежи трупът познат,
дими, черней в гръдта му тежка рана
и струя кръв тече във смъртен хлад…
1841
ТАМАРА
В глубокой теснине Дарьяла,
Где роется Терек во мгле,
Старинная башня стояла,
Чернея на черной скале.
В той башне высокой и тесной
Царица Тамара жила:
Прекрасна, как ангел небесный,
Как демон, коварна и зла.
И там сквозь туман полуночи
Блистал огонек золотой,
Кидался он путнику в очи,
Манил он на отдых ночной.
И слышался голос Тамары:
Он весь был желанье и страсть,
В нем были всесильные чары,
Была непонятная власть.
На голос невидимой пери
Шел воин, купец и пастух;
Пред ним отворялися двери,
Встречал его мрачный евнух.
На мягкой пуховой постели,
В парчу и жемчуг убрана,
Ждала она гостя… Шипели
Пред нею два кубка вина.
Сплетались горячие руки,
Уста прилипали к устам,
И странные, дикие звуки
Всю ночь раздавалися там.
Как будто в ту башню пустую
Сто юношей пылких и жен
Сошлися на свадьбу ночную,
На тризну больших похорон.
Но только что утра сиянье
Кидало свой луч по горам,
Мгновенно и мрак и молчанье
Опять воцарялися там.
Лишь Терек в теснине Дарьяла,
Гремя, нарушал тишину;
Волна на волну набегала,
Волна погоняла волну;
И с плачем безгласное тело
Спешили они унести;
В окне тогда что-то белело,
Звучало оттуда: прости.
И было так нежно прощанье,
Так сладко тот голос звучал,
Как будто восторги свиданья
И ласки любви обещал.
1841
——————————
СОН
В полдневный жар в долине Дагестана
С свинцом в груди лежал недвижим я;
Глубокая еще дымилась рана,
По капле кровь точилася моя.
Лежал один я на песке долины;
Уступы скал теснилися кругом,
И солнце жгло их желтые вершины
И жгло меня - но спал я мертвым сном.
И снился мне сияющий огнями
Вечерний пир в родимой стороне.
Меж юных жен, увенчанных цветами,
Шел разговор веселый обо мне.
Но в разговор веселый не вступая,
Сидела там задумчиво одна,
И в грустный сон душа ее младая
Бог знает чем была погружена;
И снилась ей долина Дагестана;
Знакомый труп лежал в долине той;
В его груди дымясь чернела рана,
И кровь лилась хладеющей струёй.
1841
