обработка и съставителство: Марко Марков

превод: Марко Марков, Борислав Драгийски

*
Един от друг са отдалечени,
виждат се, но работят на смени,
по-малкият от по-големия взема
това, с което на път поема.
/слънцето и луната/

*
Украсена съм аз от чужд светлик.
Без него не виждаш ти моя лик.
/луната/

*
И сред белия ден блести,
но не я виждаш ти.
Заблести ли през нощта,
твоя светлинка е тя.
/звездата/

*
Обичат
около света да тичат,
а крака си нямат даже.
Кои са кой ли ще ми каже?
/облаците/

*
По пътища и улици минава,
да хлопа по вратата не престава,
невидим е, а всеки го познава.
/вятърът/

*
Стоят, мълчат - и няма проблеми,
легенди май така се създават -
малките не стават големи,
големите старци не стават.
/камъните/

*
Чувам без уши, говоря без уста,
знам
всичките езици на света.
/ехото/

*
Върви по всеки
земен друм,
без да вдига
шум.
/сянката/

*
Син на баща ми
е в този свят,
а пък, странно,
не ми е брат.
/моята същност/

*
Вчера съм бил
от слънце до мрак,
утре ще бъда
пак.
/днес/

*
Аз я гоня, тя ме гони, но да хване
никой никого не може до зора.
Невъзможно е това да стане,
а пък брат сме и сестра.
/денят и нощта/

*
Двайсет и четири братя, брат,
царуват вечно над целия свят.
Ни ядат, нито пият, както пия и ям,
а дали им харесва това, не знам.
/часовете на деня/

*
През деня с часовете работи добре,
очаква нощта, за да спре.
/слънчевият часовник/

*
Той на пост е нощ и ден,
нощ и ден той бди над мен.
Без нозе е, без ръце е,
а пък ние
чуваме - върви, върви и…бие.
/часовникът на кулата/

*
Четири години го няма,
но когато се върне
и брат си прегърне,
годината става по-голяма.
/29 февруари/

*
Тя е малка врата,
сине,
но през нея света
може да мине.
/окото/

*
Тъй съществува:
всичко чува,
без да каже, уви,
да промълви
дори едничка
сричка.
Върху него спящият лежи.
Кой е мълчаливецът, кажи?
/ухото/

*
Прост или пък важен,
той е вечно влажен
и е клюка, и е слух,
че понякога е сух.
/езикът/

*
Има едно такова нещо,
почти непонятно:
то студеното прави горещо
и - обратно.
/дъхът/

*
С дупка е и дупчица пробива.
Точно в нея влиза и е работлива.
Зла понякога със пръстчето ти бива.
/иглата/

*
Кое е това, което на баба
за шиене трябва,
а го виждаш ти
и в градинка да цъфти.
/напръстник/

*
Почти малък, почти голям,
с объл корем съм, а нищо не ям,
кърпят ме вещо, щом остарея,
без кръпките няма защо да живея.
/чайникът/

*
Виси на стената
нощ и ден,
излъскан отпред,
отзад - изгорен.
/тиганът/

*
То се тресе и клати до забрава.
След него купчинка малка остава.
/ситото/

*
Виси на стената
с уста в ръката.
/черпакът/

*
Че е верна стопанка разбрах,
щом видях
как из къщи върви без страх
и събира трошици и прах.
/метлата/

*
В ранен час с ясен глас
кой край нас, кажете, беше -
с гребен е, не се той реше,
с шпори е, ездач не е,
има сърп, косач не е.
/петелът/

*
Виси край чешмата, не поздравява,
ала на всеки ръка подава.
/кърпата за лице/

*
Засмея ли се, и то се смее от сърце,
заплача ли, сълзи в очите има.
Ръкомахам ли, и то маха с ръце.
Щом кимна с глава, и то кима.
Кой, кажете, поставя моето тяло
в нещо, пред мен сега заблестяло?
/огледалото/

*
Щом искаш по сто да съм умножено,
хвърли ме в браздата, момче удивено.
/житното зърно/

*
Вода и вятър живот ми дават,
в мен да шуртят те не престават,
а аз да ви давам храна, не спирам,
без даже до нея да се допирам.
/мелницата/

*
Бедните ден и нощ навестявам,
а пък богатите не познавам.
Който ме има, не е доволен,
който ме няма, често е болен.
/гладът/

*
Първо ме берат,
после ме сушат,
после ме горят -
после пият ме и зная,
че изхвърлят ме накрая.
/зърното на кафето/

*
Той под свода вечен
с кожа е облечен,
а пък крие пух.
Кой е той, не чух?
/плодът на памука/

*
Бяла камбанка в градинка живее,
пролетен вятър я люшка и пее.
Може би той като нас я обича.
Как ли се тази камбанка нарича?
/момината сълза/

*
Раста - растение съм аз,
цъфтя - творение съм аз
на слънцето и на земята.
Не трябва вие да грешите
нехайно ако се решите
да ме откъснете - тогаз
без жал ще ви убоцкам аз.
/розата/

*
Доброто слънце огън му дава,
ръката бере го сред птича врява,
кракът го тъпче - той не престава
да възхищава устата тогава.
/гроздът/

*
Напролет то радва човек и страна,
през лятото дава им то хладина,
наесен - за всяка трапеза храна,
а зиме - на свой и на гост топлина.
/дървото/

*
Зиме съм голо, бъррр!, непокрито,
напролет с разкошна премяна съм аз,
през есента съм от тежест превито,
но тази тежест хвърлям завчас.
/плодното дърво/

*
Първо като сняг е бяла, зная,
после по-зелена е от детелина.
Като кръв е алена накрая
и е вкусна,
щом я хрусна
вкъщи или сред градина.
/черешата/

*
В градината стои един
доста странен господин.
Сто ръце той има тук
и на всяка - по юмрук.
/ябълковото дръвче/

*
С бяла рокля се родих,
после с жълта я смених.
Днес гръдта ми е втвърдена,
а кръвта ми е червена.
/сливата/

*
Щом нямам плод,
не ме забелязват и в слънчев ден,
щом имам, обаче,
всеки хвърля камък по мен.
/ореховото дърво/

*
Стои зад къщи,
наглед добра е,
но ден и нощ
да пари знае.
/копривата/

*
Червена, кафява и черна е, хора.
Дере,
щом се провре
през стобора.
/къпината/

*
Едно джудже в слънце и мрак
стои сред гората на един крак.
Шапка то има голяма поне.
Веднъж е отровно, а друг път - не.
/гъбата/

*
Колкото повече получава,
толкова по-гладен става.
Но ако всичко изяде, тогава
изстива -
и загива.
/огънят/

*
Който го прави, мълчи и си трае,
който го взима, за тях не знае,
който пък знае, не ги взима,
защото ще плаче за трима.
/фалшивите пари/

*
В тревите крачи до сенокос,
има си дълъг-предълъг нос,
с ботуши червени над блато кръжи,
като благородник той се държи.
/щъркелът/

*
Една птица добре позната
разхожда одежда блестяща, богата,
с походка изящна тя се гордее,
но чуйте я само как смешно пее.
/паунът/

*
Плува във водата,
крачи по земята
и може да плаче
като сираче.
/крокодилът/

*
Когато пристъпва по дивите горски пътеки,
всичко живо от него трепери и бяга;
тук пък може да се види от всеки,
защото зад решетки дреме и се протяга.
/лъвът в зоопарка/

*
Вън излизам всеки ден
мълчешком,
без изобщо да напущам
своя дом.
/охлювът/

*
Под слънце и звезди
върви, нанякъде отива.
И всеки го следи
и в него се открива.
/пътят/

*
Стоя непрекъснато в слънце и мрак,
с много ръце съм, а съм безкрак.
За пътя и пътника много аз знача,
по пътя обаче нивга не крача.
/пътепоказателят/

*
Аз съм къща без стени,
а с прозорци. Запомни:
почвам да живея пак,
щом над мен се спусне мрак.
/уличният фенер/

*
Какво е това същество,
което по пътя върви и ни кима?
То
две глави, две ръце
и шест крака си има.
/конникът/

*
Доста скромен и тих е той
и нищо не иска май да ни каже,
но щом му хвърлим
един хубав бой,
разговорлив и игрив,
избухлив е даже.
/барабанът/

*
За радост и мъка той всеки миг
с нас разговаря, а няма език.
От всекиго може да е направен.
Кой ли е този пратеник славен?
/писмото/

*
Няма начало и край няма,
а краси ръката на мама.
/пръстенът/

*
Тялото ми от дърво е,
крехко и чупливо то е,
а сърцето ми без глас
може да говори с вас.
/моливът/

*
Щом ме отгадаеш,
от радост сияеш;
щом не можеш, за миг не спираш
отговор да търсиш - и го намираш.
/гатанката/