Литературен свят

УТРОТО

УТРОТО

Зората срамежливо ме прегръща,
бледнееща и трепетна в полето,
и милва дланите ми, след което
в сърцето мое кръв неспирно връща.

Тя тръгва си, но ще пристигне скоро,
ще просветли пожарите заветни.
Стената бледа после ще просветне
в ръцете ми, обгърнали простора.

Разбрал какви са твоите копнежи,
от поривите й не стой далеч!
Кой бледото дете безгрижно беше?

Високата зора ще забележи
как ни целува огнената глеч,
която в нейните очи гореше.

ГЬОТЕ

С лист само от прекрасните ти думи
изцяло моят ум е завладян.
Ефирни светове блестят срещу ми -
в тях правдата ще сбъдва своя блян.

Ще питам облаците: как живяха
предците ни без твоя дух незрим?
Безкрайността е родната ти стряха.
Под нея ние - смъртните - пълзим.

РАЗДЯЛА

Навярно за последен път
дланта ти в моята лежи.
Кръв блика в младата ни плът,
тъгата ни да удължи.

Усмихваш се, не ти е жал.
В очите ти пожар пламти.
Подобно скитник съм живял…
За сетен път сме аз и ти.

ПРОБЛЕМЪТ

Дванайсет-единайсет има проблем.
Намира името си доста неудобно
и мисли: „ако бях Три-четири, ще бъда Седем -
това е вече име, съвсем богоугодно.”

Дванайсет-единайсет бързо с името си се прости
и се нарича вече Двадесетитри.

КОЛЯНОТО

Едно коляно броди самотно по света.
Едно коляно, всъщност - нищо друго!
Не е дърво! Не е и шатра на цветя!
Едно коляно, всъщност - нищо друго!

Веднъж, в една война, човек обикновен
разкъсан бил от зъл снаряд изцяло.
На дребни късчета бил раздробен,
коляното му само оцеляло.

НОЕМВРИЙСКИ ДЕН

Над къщата мъгла подобно дим
лежи и мъчи се да вкара
света при нас, които все мълчим
и само мислите ни разговарят.

По-тихи устните са и дланта
на неми жестове посочва краят.
На морска бездна сякаш сме в глъбта,
земя и хора тук насън мечтаят.