Никола Ракитин

ВИДЕНИЕ

Нощ лятна плащеница свилена разве.
Люлей ме кротко лодката. Как ми се дреме!
Като в сън движат се върби и брегове,
и в сън се виждам аз син на далечно време.

От степи северни със буйни ветрове
летим неудържимо ний - могъщо племе;
отдето минем - пламват гъсти лесове,
селища запустяват, дето се запреме.

В див устрем ден и нощ, и в пек, и в дъжд, и в мраз,
през ясна утрина от злато изтъкана,
великата река се забеля пред нас,

и копия размахали с възторг пиян,
здрависваме земята нам обетована -
там дето се синее старият Балкан.

НА БРЕГА НА БЯЛОТО МОРЕ

Победоносний ход на войнство смело
стихията природна само спре -
кат огледало гладко се простряло
и се белее светлото море.

Сега почива войнството могъщо,
прекарало победи и беди.
В предишни времена са тука също
станували и негови деди.

И сутрин, слънцето кога изгрява,
и вечер, то кога се наклонява
зад кичестите хълмове далек,

на войнство пръснато край морски бряг
нашепват му, разказват му вълните
на роден край от векове бедите.