ЖИВОТЪТ НЕ ИЗЧЕЗВА
Разказите на Йордан Петров
Другоселецът и Димитър Сирака - два образа от разказите на Йордан Петров, изчезнаха в превъплъщенията на времето. Заедно с дядо Йоцо, със Сали Яшар, с Андрешко, с Нено Сенегалеца…
Хората, описани от Вазов и Йовков, от Елин Пелин и Чудомир съществуват вече единствено в класическите страници - огледало, в което не всеки се оглежда, но всеки би се познал.
Защото ако поколение след поколение човешките силуети се преливат в природата на света, то животът не изчезва. Животът остава със същите пориви на Димитър Сирака и Другоселеца разбунили други души.
Това като че ли ни внушава Йордан Петров в този сборник разкази. Той знае какво иска да ни разкаже, а и може да разказва.
Мнозина ще се изненадат, че този скромен и стихнал човек години наред е живял всъщност като писател. Писателската работа напоследък е предостатъчно разгащена в измамното медийно пространство.
Там, за щастие, Йордан Петров го няма. Той е в сериозните пластове на литературния труд - където от външните шумове се дочува само скърцането на перата.
Без Йордан Петров животът, който той описва, би изчезнал. Писателят именно го съхранява като съкровено познание и като морално достояние на хората от новия век на България.
Това е всичко, което мога да кажа за тази книга. Оставям на читателя да я разтвори пред своя собствен ум и разум.
Октомври 1999,
София
