Андрей Германов

СЛЕД ХАРМАН

Беднякът, стигнат от беда голяма,
със поглед към земята прикован,
промълвяше, щом други изход няма:
- Ще мога да платя, но след харман.

Заемодавци, бирници прииждат -
мълчи брадясал, с поглед в кръв налян.
Днес те са силни. Могат да обиждат.
Той стиска зъби. Чака. След харман.

А още зима е и кълнът дреме
в пръстта, от ледения дъх скован.
Додето пекне, има много време.
И много е далече до харман.

А вкъщи - с трън да влачиш, беднотия.
Но като ден, от слънчев лъч огрян,
видян през сълзи, във сърцето бие
надеждица бедняшка: след харман.

В това е неговата чест и сили.
И той над своя клас като пиян
прегъва цял ден кръст и къса жили…
И мисли за големия харман.

Е, верно, малко ще позакъснее.
Дай Боже здраве само. А пък там
ще се оправи той, ще овършее.
Ще им плати.
За всичко.
След харман.

ПРЕДАТЕЛЯТ

Всяко сборище има предател
и Оборище има го също.
Лудите искали да запалят страната,
мъдрият - да запази своята къща.

Лудите запалили страната и победили.
А мъдрият го издухали ветровете:
без жена, без деца, без име и сили -
единствен българин сред враговете.

Ще се съединяват Българии - северни и южни,
ще расте България и ще хубавее.
А предателят, една отрепка ненужна,
все край границата ще живее…

А къщата му неизгорена,
сляпа, странниците ще стряска
и на нея ноще, в пустошта зелена
една кукумявка ще кряска.

Но не ще дойде той смърт да поиска -
да умре поне малко от малко невинен.
Тъмна сянка ще скита, сляпа птица - ще писка:
къща имаш, мъдрецо, но нямаш родина