Димитър Дублев

КЪМ РОДИНАТА

Бях юноша
със мъх на устни още -
не съм се вглеждал в твоите черти.
По пътищата бойни
с дни и нощи
разбрах какво за мен си всъщност ти.

Не бях се влюбвал аз,
за да мечтая,
не бях напущал родните места.
Не те познавах още,
ала знаех,
че трябва да те защитя.

НА КОЛЕНЕ
пред падналите за свободата

Чело навеждам аз,
бойци народни,
и камъка целувам, и пръстта,
там, где след бурни страсти благородни
във тежък час отведе ви смъртта.

И шепна своите прощални думи,
че в битката, която отшумя,
в гръдта прибрахте всичките куршуми -
да бъде чиста нашата земя.