Пенчо Пенчев

СЪН В СЪНЯ МИ

Ти влезе, мила моя, в най-мрачния ми сън,
донесе светлина и приказна омая.
Ден светъл грейна в мене, ден светъл грейна вън.
Миг слънчев тихо спря сред малката ми стая.

Клепачите притискам, за да запазя аз
онази светлина, в която ти, любима,
се къпеш озарена и този звезден час
за мен тече така, като че е година.

***
Нежен синьо-розов цвят
утрото разтваря.
Бледи облаци летят
като бели пари.

Тъмното си тръгна с бяг
и с усмивка плаха
В чезнещия полумрак
рой звезди заспаха.

Свежо утрото върви
тихо по земята,
Багри спящите треви
с есенна позлата.

***
Разлива есенното слънце
все по-мъглива светлина,
горите, пъстрите, за сън се
приготвят в златна тишина.

Не се дочуват звук, фанфари,
такъв сезон е - ням и глух,
мъждукат в храстите, догарят,
свещите на кърпикожух.

Вървя без път в полята голи,
по още прясната бразда,
а от високите тополи
ме гледат пустите гнезда.

Над мене есенното слънце
гори преди да догори,
сред златна тишина за сън се
приготвят тихите гори.