Румен Стоянов

Ще продължа да пиша възпеви,
не знам още колко ще прибавя по милостта Му щедра,
но ще останат безброй неща и твари,
достойни за поне един самостоятелен възпев,
уви, щом през хилядолетия
никой не ги е почел стихом,
едва ли някой тепърва ще го стори:
своего рода възбрана крие ги от словесници,
та искам прошка от безчет животни, растения и насекоми,
които ради мудност, леност ще подмина:
възпевите са в действителност отпеви:
онова, що изобразявам тромовато,
е нищожнейша част от Сътворението,
аз само нескопосно отеквам буквом пред наличности:
вадя на яве свойства, черти, признаци,
установявам съществуващо, записвам го инакояче, по моему,
възпевите са начин да река/въздам
Тебе поем, Тебе благословим, Тебе благодарим,
Господи Боже наш,
да буде воля Твоя от нине и до века.