Румен Стоянов

Рече ми един: ти си гражданин на света. Зер бях живял 18 години в Латинска Америка (Куба, Мексико, Бразилия), ходих и в Черна Африка (Мозамбик), Арабска (Алжир), притърках се о Аржентина, Уругвай, Парагвай, Испания, Португалия, Германия, Италия, Унгария, Чехия, Русия, Англия, Румъния, Сърбия, Гибралтар.

Похвалата не ме възрадва: гражданин на света не съм, нито искам да съм. За какво ми е? Строго погледнато дори гражданин на България не заслужавам да се нарека, толкова малко нейни места съм посетил, толкова много неща не съм посетил, толкова много неща не знам от необятната й история.

В тоя смисъл аз се чувствам по мярка единствено в чудното село Драганово, то ми е плътно достъпно. А надявам се и аз нему. Еди кой си бил, кай, гражданин на света? Мчи то една Индия не можеш опозна, дори там, камо ли останалите народи, култури.

Съм гражданин на света е лукаво само/внушение без никаквичко, никаквинко покритие, в действителност означава аз съм от никъде. Защото не ти е свише да бъдеш толкова всеобхватен и вседълбочинен, колкото изисква твърдението. Издава една празна увереност и учудващо лекоумие.

Непосилно човеку е да напиня за истинско световно гражданство, само неразумно ще прахоса оскъдното предоставено нам време.

Боже опази! С народната поговорка: където се окучило, там се научило.