Елизавета Хапланова

превод: Иван Есенски

Странице моя родна, искрено
навек ще съм ти вярна аз.
Жени широкобедри чистеха
снега в предутринния мраз.

Студът ги щипеше - проникваше
и през оранжевата жар
на грейките им. И подвикваха
подире им и млад, и стар.

Спореше им и на задяване
във всеки промеждутък къс:
- И моят пий до посиняване,
ала не ме докосва с пръст.

- А моят, дойде ли от работа,
в екрана все забива нос,
та иде ми стакан да сграбя и
сама да пия тост след тост.

- А аз, момичета, вий знаете,
да съм актриса си мечтах,
но не биде… Какво се маете?
- Ми, ще се скъсаме от смях!

… Звънят камбаните вечерни.
Камбанен звън и в тях расте.
Красиви, простодушни, верни -
от Бог създадени са те.

Във валс летят край тях тополите,
кръжат врабци без дъх и звук…
Обичам твоите раздоли и
обичам хората ти тук.

Странице моя родна, искрена,
аз винаги ще помня как
жените уморено чистеха
с лопати падналия сняг.