КОРАБЧЕ
превод: Надя Попова
Москва река. И - птица бяла -
корабче пъргаво хвърчи.
Смелчак, застанал на штурвала,
насочва го, както личи,
безстрашно взрял напред очи.
Коли прелитат, в небесата
етажите възправят ръст.
Наоколо кипи играта -
чист да останеш сред лъжата.
(А тя под път е и над път.)
Пряко чернилката в простора,
на всички съсипни напук,
бразди кафявата глазура
и плъзга се напред без звук
то без компас и без умора…
Маршрутът - само Господ знае
и капитанът може би.
Пътува корабчето, вае
епохата, с тръба тръби.
Плиска Москва река води.
Из въздуха барут се носи.
Долитат взривове, стрелба.
Време за проза - без въпроси.
Превзела ни е грубостта.
(А стиховете са съдба.)
Нито хармоника се чува,
нито звъни китарен звън.
Спи ли светът или будува?
Така стъмнено е навън
като в унил, мъртвешки сън.
Сякаш светът, довчера влюбен,
потъна в мъртвите води
и само корабчето бяло
през вечността напред лети,
оставя бляскави следи.
Над него е смрачен лазура,
небето - чер, бездънен вир,
но плува то през мрак, през бури
и хвърля светлина безспир…
Дано ни вземе на буксир!..
