Александър Муратов

Какво се аленее в равнината,
какъв е този сладък аромат?
Ухаят розите, блести росата,
жени във кошници събират цвят.

Деца и птици пълнят всеки слог,
и селяни с талиги преминават.
Над дървесата в свода чист, дълбок,
огромни, бели облаците плават.

На рамо мъкнат кошници жените,
под босите крака шуми пръстта,
и виж, отвсякъде през далнините
коли откарват в Карлово цвета.

А вечер тръгват си без шум и глас,
и въздухът със мирис се насища.
Издига в здрача върхове тогаз
Балканът като сини кошерища.

——————————

сп. „Венец”, кн. 8, 1940 г.