ДОБРУДЖА
Години ред страдахме непосилно
за теб, о, дивен Добруджански край,
и гледахме през сълзи ний умилно
самотна чучулига как витай
подобно дух бездомен из простори,
и гледахме на нея с тъжни взори.
От всеки звук се врязваше в гърди ни
неволята на твоите чада…
Години ред, но дълъг ред години:
в нас тежка скръб, горчива в теб беда,
и златото, родено в класовете,
на пъклен враг събрано у ръцете.
Но днес врагът изгонен е далече.
Послушай, волна чучулига пей:
безсмъртен дух у теб възкръсна вече,
та в роден край кат роден да живей…
Сълзи от радост бликат в ясни взори…
Послушай: той за бъдни дни говори.
——————————
в. „Литературен глас”, г. 13, бр. 486, 23.10.1940 г.
