Роза Боянова

Мария Маринова, „Светулко и Усмивката”, „Приказки римувани с истории нечувани”, Художник Елена Каменарова, Издателство „Болид-инс”, 2020, София

Новата книга на Мария Маринова е посветена на любимата й внучка Мирея. Светулка срещаме в още едно от осемнайсетте заглавия на авторката - „Светулка в мрака” и се досещаме, че в заглавието има и мрак, вероятно, защото книгата е със стихове на възрастни.
В детската книжка Светулко среща Усмивката и двамата влизат в редица приключения, в които започват „да светят” с добрите си помисли и постъпки.

Още в първите страници авторката се обръща към своите малки читатели: „В края на всяка глава ще ви задавам по няколко въпроса. Ще можете ли да им отговорите? Опитайте. Ако сами не можете, някой от вашите близки да ви помогне”.

И разбираме, че това е покана за съпричастност на големите към малките.

И наистина, вместо всяка приказка да завършва с поука, Мария Маринова очаква децата сами да я изрекат, сами да намерят отговори и на най-трудните въпроси.

Въпросите имат важна роля в живота на детето, както впрочем и на всеки възрастен. Те понякога са по-важни от отговорите, защото носят заряд, каращ човека да мисли, да постъпва правилно, да укорява или поощрява, да съдържа отговора в себе си, но и да чака да го изречеш.

В този смисъл приказките на Мария Маринова имат свои продължения чрез всеки малък читател и те вероятно са различни, както и всеки четящ е различен и уникален, защото е докоснат от написаното по неповторим начин.

Героите от книжката са интересни и забавни. Те искат да помогнат на доброто, но вече знаят защо лъжата се опитва да се промъкне в някое дете, което не е готово да я прогони; разбират защо Вълчан и Вълчана открадват Усмивката - защото искат тя да освети и лицето на тяхното Вълче - всички да го харесват и то да успее.

Но и децата знаят, че успехите не идват с измама, че те сами намират най-добрите и ги правят още по-силни, още по-умни, още по-успели.

Историите на Мария Маринова прескачат оградите на детството, надничат и в света на възрастните.

Затова е добре книжката да се чете от малки и големи и за прочетеното да се говори.

Художничката Елена Каменарова е направила корицата и илюстрациите така привлекателни, че всяко дете само да посегне към „Светулко и Усмивката”, да се наслади на сладкодумно разказаните римувани приказки, да измисли техните продължения и да ги сподели.