Борис Йоцов

Димитър Бабев, отдавна известен като лирик, изненада мнозина - с драматично творение, „Секулова невяста”. Лирик - и пише драма! А всъщност той не изменя на себе си: остава лирик и в драмата.

Прочетете лирическите мотиви в нея, сравнете ги с мотивите в сбирката му „Книга на откровенията” и ще видите, че те се намират във взаимна органическа зависимост.

В основата си замисълът на неговата драма е лиричен. Той се изтъква най-добре в образа на Румяна, невястата на Секула.

Що е Румяна? Поетичен образ на българската селянка. Идеализирана - плод на естетично-съзерцателна относба към селската наша действителност, относба - толкова характерна в българската литература.

В що се състои нейната драма? В раздвоението между блян и действителност. Тя носи в душата си образа на Малин, художник, зограф, човек, който живее в изкуството, за изкуството. Той е пленник на своя артистичен блян. Той не може да посегне на Румяна, такава, каквато му я предлага животът. А и тя не може да го откъсне от неговия блян.

Грубата ръка на живота ги разделя - по волята на баща си тя трябва да стане съпруга на Секула. Секул не е поет, не е художник. Той обича Румяна, самата нея, не нейната мечта, не нейния копнеж по хубост.

Румяна мечтае образа на зографа. Секул не смогва да убие тая мечта, да убие у нея устрема по красота. И затова тя не може да бъде негова жена.

У нея има съзнание, може би, че е сторила някакъв грях. Не остава твърда срещу увещание и заплахи - да се откаже от зографа, да вземе Секула - тя е в дома на богатия селянин.

Но чак сега тя чувствува ужаса на това, което е сторила, чак сега тя осъзнава своя грях - спроти себе си, спроти зографа - пък и спороти Секула.

Тя трябва да изрази своята вина - и в това се крие нейното нравствено очарование.

Погледне ли се от друга позиция, може да се каже, че грехът й се крие в невъзможността й да се примири със суровостта на условията, в които бива поставена да живее, в липсата у нея на практичен усет: защо й е зографа, тая мечта, тая химера?

Ето Секул, практичният, богатият, който обещава земни радости? Тая безпочвеност на Румяна крие извора на нейната мъка. Тя, селянката, става жертва на своята мечта.

В тая посока Д. Бабев проследява драматичните преживявания на своята хероиня.

Строи образа й с умисъл да разреши занимлива психологична проблема - кой ще победи в душата на Румяна, блян или действителност?

В разрешението на проблемата личи пръстът на лирика, който толкова живо е прочувствувал в своята поезия мъката да бъдеш пленник на един блян.

В „Секулова невяста” побеждава мечтата.

——————————

сп. „Листопад”, г. 13, бр. 9-10, декември 1932 г.