Христо Кацаров

ПРОСТРАНСТВО

Не искам да летя от чучулига
по-високо над една засята нива.
Дори с крила от въздуха изтрити,
пчела да съм трудолюбива -
живяла малко - пак ми стига…
След нея восъчните пити
остават с дъх на комунига…

Така докато си мечтая,
ограждат ме отвред пчелите.
Не мога да направя крачка,
а горе кръгове чертае
орелът - чак до висините.
Издигнал се е. Търси плячка.

ПЧЕЛАТА

От бедното кокиче излетя към друго цвете.
И тъй премина между ветровете
полета й - път неравен.
По-рано тя се е родила.
Сега лежи на прелката безкрила
неуморната работничка, събрала
снежни сокове
от ранна пролет и от късна зима.
Изместват я пчелите да не пречи,
защото е започнал вече
медобера главен
и от кошерите бялата акация не е далече.
Но няма тя да излети, да се възземе.
Към нейната мечта любима
звънят сега рояците големи…
След това и липов мед ще има.