Боян Ангелов

От астрономическа гледна точка звездността е съвкупността от звезди в необозримото пространство, наречено Вселена. В нея съществуват над 70 секстилиона (7 x 1022) звездни образувания. Нощем виждаме само незначителна част от тях и дори не тях самите, а отразената им светлина, пътуваща до очите ни от няколко часа до милиони светлинни години.

Поетът Атанас Звездинов онасловява своята антологична поетична книга „Звездност”. Сигурно, защото е имал предвид този безброй от безначалност и безкрайност, където звездността намира упование за неутолените си емоции. Книгата си авторът моделира по оригинален начин. Тя завършва с хайку-прозрения, в които звездите отново са лирически герои, отстъпвайки част от тематиката на действителния сетивен свят, граница между нашия вътрешен мир и мирозданието. Подчинени на класическия формат 5/7/5, поетическите тристишия на Атанас Звездинов рисуват картини, които са толкова обозрими, че усещаме дори техните ухания:

Липата зрее
и всяка нощ сънува
зимно утро с чай.

Преди хайку-прозренията поетът е поставил избрани стихове от книгата си „Шепа жива вода”`(1967). Сред включените в този цикъл срещаме и стихотворението „Бъдеще”, в което:

…Понякога
за хляб и топла стая
угасваме и огъня в сърцето
и после търсим
топлина назаем
в гърдите си със тази шепа пепел…

Повече от пет десетилетия са отминали от това стихотворение и бъдещето вече не е бебе, а зрял мъж, устоял на буреносни стълкновения, нравствени изпитания и социални катаклизми. Неочаквано някак емоционалните възприятия преливат в творби от книгата „Лиричен караул” (1970), сред които се откроява „Усмивката”. Тя става броня за поета, предпазваща го от завистници и клеветници. Усмивката е и скришната му дреха и лодката, с която може да отплува от себе си и да се върне отново във вселената на сакралните надежди.

Ретроспективната подреденост на стихотворенията, включени в раздела „Ретропрозрения” възхожда към по-късните книги на Атанас Звездинов: „Артерии”, „Музика за празник”, „Между зъбите на дните”, Нежна броня”, „Гласът на огъня”, „Хотел в чужбина”, „Осанка”, „Ангелът пазител”, „Будилник за будни”.

Във всяка от тях знакови творби бележат не само творческо израстване, но и разширяване на диапазона от внушения.

Във включените стихотворения усещаме полъха на българската напевност, дошла от дълбочинния полифоничен синхрон между философски проникновения и материализирана чувственост.

Пластичността на стихотворната плът оформя образи, които не принадлежат само на сетивните възприятия, а надхвърлят ефимерните постулати, за да се влеят в онази озвездена пространност, характерна за цялата книга.

Знаково в случая е стихотворението „Кръвопреливане”. Лирическият герой се готви да даде от своята кръв, но предупреждава, че не е подходяща за страхливеца, защото уплашеното сърце би се разпуснало изведнъж.

Ако се прелее на угодник, той би получил аритмия, а придобие ли грубиянинът тази кръв, сърцето му би се превърнало в бучка лед…

От кръвта на поета се нуждаят само равнодушните, лишени от хемоглобина на чувствеността и затова предупреждава, ако се наложи, да му преливат „кръв по кръвна страст”.

Не по-малка символика притежава и стихотворението „Трофейна зала”, където:

Трофеи ловни - кожи и рога
със препарирани очи ме гледат.
Не всяват страх и ужас те сега,
нито е спорна тяхната победа…

А прозрението на Атанас Звездинов, че убийците са станали прах, но жертвите биват обезсмъртени от тях, поразява с философската си вглъбеност и моралната присъда е неумолима.

Неголяма част от „Звездност” авторът посвещава на своите баснослови и басномонолози, където герои са пясъкът и глината, гребенът, званието и призванието, графитът и диамантът…

Днес малцина са писателите, които използват баснята като средство за осмисляне на трудния и несправедлив обществен преход, съпътстван от разочарования и безнадеждност.

Атанас Звездинов намира точната формула за строежа на интригуваща фабула и въздействаща морална поука, облечена в безупречна поетична тъкан.

Актуалността става обединяващото звено, от което поетът извлича от всяко обрисувано действие съответното въздействие върху нашите нравствени норми.

Вторият раздел от книгата е онасловен „Нови стихопрозрения” и в него срещаме творби, адресирани към настоящето с неговите кривици и възвишения, но и към миналото на Отечеството, родило своите достойни синове, сред които грее с неотразима светлина най-достойният. „Монолог на Левски” сякаш пробужда нашата съвест, за да ни направи по-бдителни и по-неотстъпчиви, когато слушаме словата-присъди:

…Аз от светците бях още разбрал -
примерът може да стане велик,
ала не може да е само лик.
Тръгнах, пътувам, каруцата тропа
по камънака, /а уж сме в Европа/,
не да създавам пак комитети,
а да събирам свойте портрети.

В „Стихопрозрения” - първият раздел на „Звездност” поетът включва осемстишия, а те с ефирна проникновеност и прекрасна емоционална сгъстеност рисуват философски осмислени пейзажи.

Герои са олицетворения на самия автор, успяващ да сплете мъдри монолози и драматична прозрения.

Ат. Звездинов ни приканва ненатрапливо да опознаем и приемем диалектиката на битието, в чиито антитези сме принудени и призвани да съществуваме. Ето само един пример:

Умееш ли да губиш, си щастлив.
Нетрайно щастие е да печелиш.
Чрез болката човек се чувства жив.
След нея по-красив светът не е ли?
Успехът ти е гост с нетраен лик.
А всяка загуба ти е стъпало
при себе си да слезеш в труден миг
и след това да тръгнеш отначало.

Може би този цитат е добър повод за обобщението, че „Звездност” е книга за безкрайната неопределимост и на интимните човешки радости и скърби.

Стихосбирка, наподобяваща мъдрата книга на живота и носеща багрите на чудесна поезия, одухотворена от неугасващи и незаличими внушения за силата, дарена ни от чудотворни извори, прераснали в благодатни реки.