Димитър Велинов

НА МОРСКИЯ БРЯГ

Тука спират всички слаби хора,
всички къщи,
гробища,
цветя.
Пътищата секват. Но се ражда
в хоризонта моята мечта.
А вълните, здраво заловени,
залюляват древното хоро.
Трубадурът-гларус ги разсмива
с неспокойно, весело крило.
После нейде се залюшне лодка,
а след нея пенното въже -
дуелират се със хоризонта
дръзките и истински мъже.

Нека спират тука всички слаби,
всички къщи,
гробища,
цветя.
Този бряг не може да закотви
моя път - понесен през света.

ОТВЪД ХЕРКУЛЕСОВИТЕ СТЪЛБОВЕ

По бака преминават
добрите морски птици
и с бавен ритъм - ето
се спуска вечерта,

въртят се пак звездите
и светлите им спици
се отразяват в сенки
и движат пак света.

Далече е Несебър -
зад мислите остана,
обгръща хоризонта
стар мрак като въпрос

и кораба задъхан,
неудържим и едър,
разсича океана
с металния си нос.

Да бъде Атлантида
земята, над която
сега в една каюта
минавам възмъжал,

а в мен живее, вика
несебърското лято,
където съм се раждал,
сънувал
и мечтал.

Голям е океанът
и няма бряг наблизо,
а брегове живеят
дълбоко в мойта гръд,

за тях аз пазя вечно
най-чистата си риза,
най-топлата си песен,
най-вярната си смърт!

***
Аз родих се - весела отливка
на горенето и любовта,
и поех с най-старата усмивка
в пътищата млади на света.

Гледаха ме от пиедестала
неспокойни каменни певци…
О, земята всичко е раздала,
само не и свойте мъдреци.

Те се спускат, още неродени,
в неизследвани далечини,
по законите им вдъхновени
аз живея земните си дни.

АМФОРА

Лежеше черна, тиха на брега
и в пясъка се криеше свенливо
тя, амфората - тяло на жена,
но по-далечно тяло,
по-красиво.

И плътно се тълпяхме в този миг
около нея - странно засияли.
Това бе малък,
истински митинг
на влюбените - чудото видяли.

А кротка, тя лежеше на брега
и всекиму раздаваше по нещо:
на веселите - своята тъга,
на тъжните - мечтания горещи.

В КРАЯ НА ВТОРАТА СМЯНА

О, сега е час, във който ляга
малката ми дъщеря за сън
и разказва как цветята бягат
и играят някъде навън.

После се унася и притихва -
казала навярно всичко тя,
и в съня си дълго се усмихва
на неуловимите цветя…

***
Сини утрини,
бели вълни
и слънца в хоризонти бакърени,
тук - навсякъде
в нощи и дни,
океанът населен е с българи.

И продънват покоя голям
тежки котви
и наше е ехото,
сякаш някакъв български хан
води конници в шумни пътеки.

Наш е въздухът с корабен глас,
прозвучал със мощта на сирените.
Аз го слушах и там - край Бургас,
в много сънища врязан напрегнато.

И е весело в далечини
да се скиташ, мечтите прегърнал.
Тук,
във моите нощи
и дни,
океанът населен е с българи!