Димитър Велинов, български поет, е роден през 1937 г. в с. Преображенци (Надър). Работи в многотиражката на Нефтохим - Бургас. Публикува вв литературната периодика, в сборници и алманаси. Участва в литературния сборник „Запознаване” (заедно с Илия Буржев, Кръстьо Станишев, Никола Инджов, Николай Цонков, Стойчо Гоцев и Христо Фотев; 1962). Автор на поетичните сборници „УТР (Училище за трудови резерви)” (Държавно издателство - Варна, 1963), „Пътуващият град” (Държавно издателство - Варна, 1967), „Изгреви над океана” („Хр. Г. Данов”, 1976). Умира от инсулт на 42 г. на 22.07.1979 г.

Публикации:

Поезия:

НОЩ/ брой 113 януари 2019

НА МОРСКИЯ БРЯГ/ брой 131 октомври 2020

МОНОЛОГ/ брой 141 октомври 2021

СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ/ брой 154 януари 2023

За Димитър Велинов:

„В ПЕСНИ СА ИЗМИНАЛИТЕ ДНИ…”/ автор: Георги Н. Николов/ брой 131 октомври 2020