Валентин Катасонов

превод: Румен Воденичаров

За това преди 100 години предупреждава Карел Чапек

Една от характерните особености на 20 век беше господстващата в света надпревара във въоръженията. Тази надпревара продължава и сега, но нейните приоритети се промениха.

Днес се залага не толкова на увеличаване на мощта на конвенционалните оръжия и на оръжията за масово поразяване, колкото на информационно-комуникационните технологии, цифровизиращи всички аспекти на живота на човека и обществото: финанси, икономика, държавно управление, образование, военно дело, бит.

Информационно-комуникационните технологии или цифровите технологии се разглеждат като универсално средство за контрол на населението, за подобряване на конкурентноспособността на собствената икономика, за гарантиране на сигурността и за увеличаване на военната мощ.

Продукти на тази надпревара са криптовалутите, системите за създаване на огромни информационни масиви (big data), редица „умни” неща, осигуряващи възможност за контрол над индивида в режим online, изкуственият интелект (ИИ).

Световният елит (стопаните на парите) всячески поощрява надпреварата в цифровите технологии, имайки предвид, че от отделните продукти на научно техническия прогрес, предстои да бъде построен световен електронен концлагер.

В него ще бъдат затворени остатъците от Човечеството, без тези, които ще бъдат унищожени включително и с принудително ваксиниране, а световният елит ще се окаже на кормилото като световно правителство.

Не преувеличавам, за тези планове на световния елит беше известно от много източници, включително и от литературните произведения на антиутопията: романите „Ние” (1920 г.) на Евгений Замятин, „Прекрасният нов свят” (1932 г.) на Олдъс Хъксли, „1984″ (1948) на Джордж Оруел, „451 градуса по Фаренхайт” (1953 г.) на Рей Бредбъри и др.

Авторите на тези книги не бяха само фантасти. Те притежаваха широк кръгозор, любознателен ум, интуиция, а някои от тях и достъп до информация с печат „строго секретно”.

По-голямата част от това, което беше описано в известните антиутопии вече стана реалност. Например преди 100 години Евгений Замятин описва тоталитарното общество на далечното бъдеще, в което имената на хората ще бъдат заменени с цифрови идентификатори.

Всичко, което наблюдавам днес следва алгоритъма за построяване на „прекрасния нов свят” , описан в романите на антиутопията.

И става ясно какво представлява т.н. пандемия COVID-19. Това е димна завеса, организирана от световния елит, която има за цел да ускори построяването на електронния концлагер, унищожаване на част от населението на планетата, разграждане на националните държави и легализиране на световното правителство.

В месеците, когато страните бяха сковани от карантината, се приемаха редица решения, които само на пръв поглед изглеждат странни. Например Закон за експериментиране на развитието на изкуствен интелект в Москва. На правителството и на държавните корпорации се възлагат редица задачи по въпроси, свързани с генетичната информация. В частност на Ген.директор на РОСНЕФТ Игор Сечин е възложено създаване и оглавяване на Център за комплексни генетични изследвания и генетично редактиране (?!)

На националния изследователски център „Курчатовски институт” е поръчано създаване и осигуряване функционирането на информационно-аналитична система „Национална база за генетична информация”, в която ще се съхраняват и обработват генетични данни. В списъка на възлаганите задачи се използва термина „генетично редактиране”. В началото на м. юни 2020 г.беше приет федерален Закон за създаване на единен електронен регистър с данни за населението. Когато тези елементи на пъзела бъдат подредени, ще видим общата картина.

Да се спрем на първата от изброените инициативи - изкуственият интелект (ИИ).

Пълното наименование на закона е следното: „Относно провеждане на експеримент по установяване на специално регулиране с цел създаване на необходимите условия за разработване и внедряване на технологията изкуствен интелект в града с федерално значение Москва….”.

За рисковете, които крие закона за ИИ за отделните граждани и за страната вече се писа и говори достатъчно. Около половината от представителите на бизнеса се отнасят с недоверие към технологията ИИ. 43% от запитаните компании не използват в работата си изобщо изкуствен интелект и не планират да правят това в близко бъдеще.
Една трета от интервюираните имат съвсем смътни представи за ИИ, а 12% от респондентите директно се изказват срещу закона, опасявайки се от непредсказуеми последствия. Своето безпокойство по повод приетия закон изказа председателят на Съвета по права на човека (СПЧ) Валерий Фадеев. Според него използването на изкуствен интелект крие опасност от масова чипизация. Той посочи две негативни особености на московската система: огромният брой датчици и камерите, проследяващи придвижването на гражданите. Всички данни ще се съхраняват в единен федерален регистър.

Не се спирам на многочислените опасения от страна на представителите на академичната наука и high tech специалистите. Най-сериозното тяхно опасение е фактът, че изкуственият интелект има способността да се самообучава и то по-бързо от човека. С други думи човешкият мозък може да се окаже неконкурентноспособен в сравнение с ИИ. Дори днес човешкият мозък не е в състояние да предвиди последствията за Човечеството от внедряване на изкуствения интелект.

Може би е по-наложително за Човека да се заеме с възстановяване на собствения си интелект, вместо да се опитва да го замени с ИИ. Подобни въпроси започнаха да си задават някои хора още преди появата на компютрите, невронните мрежи, Интернет и други атрибути на цифровия свят.

Иска ми се да фокусирам вниманието върху чешкия писател Карел Чапек (1890-1938), който е достоен да попадне в списъка на десетте най-големи писатели на ХХ век.

Преди 100 години в 1920 г. той написва пиесата „R.U.R”. Всъщност това е не само датата на създаване на литературното произведение, но и датата на създаване на термина „робот”. Абревиатурата RUR може да се дешифрира като Rossum’s Universal Robots (Универсални роботи на Росум). Действието на пиесата се развива във фабрика, която произвежда изкуствени хора-роботи. Думата „робот” от словашки robota означава каторга, тежка работа. Роботите в пиесата на Чапек са продукт на биотехнология. Те приличат на хора, но се сглобяват от различни тъкани и органи, които фабриката произвежда.

Историята на роботите започва от учения Росум старши, който си е поставил за цел да опровергае съществуването на Бог като създаде изкуствени хора. Той успял да създаде изкуствен човек, който външно почти не се отличавал от истинския, но умствено силно изоставал. Старецът единак се опитвал да спори с Бога, но смъртта на бунтаря сложила край на спора. Росум младши (племенникът на Росум старши) продължил делото на чичо си, отхвърляйки неговата хуманна философия.

„Глупаво е да създаваш Човека цели 10 години. Ако не започнеш да го произвеждаш по бързо от Природата, цялата твоя работилница трябва да отиде по дяволите “

Племенникът започва да произвежда във фабриката прости човекоподобни същества като работна сила за физическа работа. Точно такава работна сила, лишена от висок интелект, желания и чувства се търсела много на пазара. Човекът бил освободен от тежкия унизителен труд, масовото използване на роботите създало свят на изобилието и всички хора се потопили в атмосфера на безгранично благополучие и безгрижие.
„Всичко става една животинска оргия. Човекът вече не протяга ръце към храната , роботите му я слагат направо в устата, за да не става. Ние, хората, сме венец на творението, ние не стареем от работа, не стареем от родилни мъки, не стареем от бедност! По-скоро, по-бързо ни предложете всички наслади на света!”

Оялите се хора престанали да се възпроизвеждат. Броят на хората на планетата достигнал 8.5 млрд и застинал на тази точка, а броят на роботите продължавал да расте и станал многократно по-голям от този на хората.

Но в същото време възникнал още един загадъчен и тревожен феномен. Някои роботи претърпявали мутации и започнали бързо умствено развитие. Появили се роботи с душа.

„На един милион послушни стари роботи се среща всичко на всичко един реформиран.”

Такива нестандартни особи подлежали на унищожаване, но част от реформираните продължавали да съществуват. Това били самообучаващи се роботи, които се учели, взимайки пример от хората.

Един от тях с име Дамон разсъждава: „За да бъдем хора, трябва да властваме и да убиваме!”

Роботите все по-често надигали глас за равни с тези на хората права, а някои от тях започнали да искат да властват над хората. Те започнали да създават свои организации и да призовават роботите на борба с човека.

„Роботи от цял свят! Ние, първата организация на „Универсалните роботи на Росум”, заявяваме, че Човекът е враг на естеството (!) и го обявяваме извън закона!”

Краят е следният: Роботите по цял свят въстават. Те обсаждат фабриката на Росум, превземат я и убиват всички с изключение на архитекта Алквист. Един от главните герои на пиесата Елена Глори изгаря записките на Росум старши, съдържащи формулата за производство на роботите.

В края на краищата всички хора на света са унищожени.

Роботите молят Алквист, единственият останал жив човек, да възстанови формулата, без което възпроизвеждането на роботите е невъзможно. Без формулата фабриката може да произвежда само никому ненужни купища месо и органи.

Но Алквист е вече е стар и неговото търсене на формулата не дава резултат. Той съветва роботите да потърсят други живи хора, но се оказва, че такива вече няма. Роботите удържат пирова победа над Човека.

Пиесата на Чапек може да се нарече есхатологическа (за края на света, б.пр.) антиутопия. Няма да разказвам пиесата до край. Струва си да се прочете самостоятелно. Тя помага да разберем какво става в света днес.

Чапек е предвидил появата на роботите в ХХ век. Той дори е хвърлил поглед и в ХХI век. Учените твърдят, че след някое и друго десетилетие науката действително ще създаде робот от органични тъкани. Понастоящем усилено се работи за създаване на киборги - хибриди между машина и човек. Така че пиесата може да се разглежда като актуална за всяко време притча.

Голямата трагедия на Човечеството не опира само до техниката.

Човекът сякаш не желае да бъде повече Човек. На него му се нрави да деградира. Защо му е например собствен интелект, ако може да го замени с изкуствен. Няма да има нужда от инвестиране на средства в образование, а ще приема и реализира програмите на изкуствения интелект. Защо да се труди, след като е възможно да живее, без да работи. Деградацията на човека се поощрява от властимащите. По-лесно се управлява скот, отколкото Човек. Ето защо се прилагат усилия за трансформация на homo sapiens с използване на инструменти като СМИ, развлекателната индустрия, пропагандата на разврата, наркотиците.

И от Човека може да се направи робот.

Но за отказа на Човека от статуса на човек, той се самонаказва..

От човек на разума той се превръща в нещо друго.

И накрая се погубва окончателно.