Едвидже Пеше Горини

превод: Елисавета Багряна

СПОМЕНЪТ ЗА ТЕБЕ

Ще загубя един ден, в последното корабокрушение,
спомена за въздуха, който дишам,
спомена за водата, която утолява жаждата ми
и вплита лъчи между земята и небето,
спомена за огъня, който се разгаря
и заспива в пепелта.
Ще загубя спомена за светлината
и за сянката - другарка.
Ще загубя спомена за своята кръв,
която тече, заедно с твоята, като река без брод,
във вените на нашите синове.
Но за тебе -
който не ми даваш сън,
за тебе, слял се с моя живот,
за тебе, над всички блага на земята,
само спомена за тебе
не ще загубя никога.

ИЗЛЕКУВАН

Сега си излекуван от всички земни мъки,
с които щедро ни животът награждава,
защото аз направих свой товар от тях.
И няма повече да се боиш от бързия летеж на дните.
Ала от мъката на любовта, горчиво-сладка,
не си ти излекуван,
щом като в мен затворен, като някогашен пламък,
твоят глас ме вика!

ОТБЛЪСКВАМ СЛЪНЦЕТО

Аз отблъсквам слънцето, което със златни зърна
чука по затворения ми прозорец, маже мед по перваза,
овлажнява с отблясъци стъклата,
опитва се да премине през цепките. Безполезно.
Всяка пролука е старателно закрита.

Аз отблъсквам слънцето,
което не грее за тебе:
лошо слънце, което блести над земята
и я облива,
без да проникне в нея, без да вдигне мъртвите,
изоставени сред гъмжащите
бели корени,
подобни на червеите, които ги разкъсват.

Аз разменям слънцето за черната тишина -
невидим, студен водопад -
сгромолясващ се над мене.

Мразя неговия неспирен, монотонен грохот.
Той на вълни отвред ме обгръща,
а мисълта за тебе ме гори.