НЕВИННОСТ
превод: Елисавета Багряна
НЕВИННОСТ
Бих могъл да ти говоря за своите скърби,
да ти разкажа за тежките си дни,
да ти доверя всекидневните си грижи.
Бих могъл да напълня ушите ти
с моите дълбоки, съвсем не мними мъчения,
с моите жалки признания,
с тайните откровения на оскърбеното ми чувство.
Бих могъл да ти разкрия какво трябва да изстрадвам
всеки ден,
за да живея между хора толкова различни,
и същевременно толкова еднакви по своята алчност.
Бих могъл изведнъж да ти покажа истинското лице
на живота
и да те накарам да плачеш. О, сигурен съм: ще плачеш.
Благодаря за този поглед,
в който се усмихва невинността.
СЕБАСТИЯН РИБАРЯТ
Над един покрив между колибите край морето
престана да се вие от вятъра димът в небето.
Огънят не гори, пръстеното гърне не ври. Нищета.
За да храни четирите си негърчета малки,
Себастиян Рибарят прекарваше цял ден под слънцето жарко,
но рибата се пляскаше на рамото му по пътя вечерта.
Освен конопената риза, бе цялото му имане
една въдица, малко конци и бамбуковият прът за лов.
Но най-после се сдоби с хубава премяна.
Себастиян Рибарят, облечен в погребален костюм нов,
отива да живее там, където ще забрави бедната колиба,
където е по-добре: няма негърски труд, а има риба.
ИЗГНАНИЧЕСКА ПЕСЕН
Тези мелници (1) - палми са - ето
в тях запява и птица сабиа. (2)
Не, магия и чудо не е то,
но където да ида сега,
посред чужди земи и морета,
чувам все песента на сабиа
и все палмите виждам, където
си живее и пее тя.
Мойта птица от палмите пее,
тук по-хубаво пее от там.
Ала в чуждия свят край нея,
пълна само с тъга безизходна,
песента й звучи през нощта.
Няма нищо по-просто, знам,
от бразилската песен родна,
но каква мъка носи ми тя!
————–
1. Вятърните мелници в Холандия.
2. Сабиа - бразилска пойна птица.
ЗЕЛЕНО И ЖЪЛТО (1)
Смешен варварин съм за тебе.
Кацнал съм над твоя живот
като жълто-зелен папагал -
един от папагалите на Байа (2),
каквито моряците, на връщане в родините си,
донасят винаги от оня край
за майка си или за любимата.
Този непрестанен вик, този вик,
този неспокоен призив на крилете ми -
в тях не виждаш ти никаква поезия.
Поезията? Далече съм сега от нея.
Аз обичам защитните бои,
малко сипкавия тембър на гласа,
двусмислените монолози.
Вгледан с кръгло око в небето,
усещам как твоето рамо се измъква.
Скоро подхванат от вятъра,
ще се понеса в носталгичен полет
към ония предели, които са отредени
за всички птици на Байа.
———–
1. Зелено и жълто са боите на бразилското национално знаме.
2. Байа - един от най-типичните бразилски щати, край брега на Атлантическия океан.
ИСКРЕНО СЛОВО
О, библиотечни поети,
които в живота сте научили само урока от книгите,
вашата поезия е игра на думи,
вашата поезия е ловкост на стила,
без печата, малко мръсен, на преживените неща.
Вие не познавате никаква истинска скръб,
никое от прелъстителните лица на злото,
вие не познавате нищо, което да е живот.
Вие не мечтаете да разкъсате монотоността,
отчайващата умора от еднообразното всекидневие,
нито бихте рискували в някаква смелост от лош вкус.
Всичко у вас е коректно - и студено, и без изненада.
Всичко, което знаете, ви е дошло от книгите.
Вие не познавате грешната привлекателност на авантюрата,
съжалението за лекомислено минати дни,
отегчението от жена, която сте мислили, че желаете.
Вие не познавате разкаянието след прекаляване
и надеждата в утрото след загубена нощ.
За вас не съществува животът;
съществуват само - поетически теми.
