Йордан Атанасов

СЕЛО

На Румен Стоянов

От ветрове сърдити брулен,
зад девет сини планини,
сънувам миг,
във който ми се иска
да бъда птица в твойте висини.

Да мога с поглед да те галя,
да ме целуне мама
и да опитам маминия хляб…
Без глас със теб да разговарям,
под синята ти янтърна вечер
да подвия крак.

И в ранно утро до дървото тихо,
израсло с мен, да се сравня.
И истини свои да търся
край бързея на вечната река…

А после с болката ще си заминем
зад девет сини планини.
В душата си, откъртено, ще имам
парче земя -
за следващите шопски дни.

***

На Таньо Клисуров

Животът - въртележка дива.
Извърта се най-дългата игра.
Аз трябва да оставя нещо живо,
преди да стана камък и вода.

Кръвта ми и след мене да бушува
в гърдите на тракийски мъж.
И смугла българка да ме сънува,
когато слизам с пролетния дъжд…