Иван Есенски

С тази творба Благовеста Касабова изплаща един тежък дълг на нашето литературознание към Фани Попова-Мутафова. Заглавието „Наказание без престъпление” би звучало като пряка инверсия на Достоевски, ако не изразяваше една сурова истина за обществените нрави у нас в столетието, последвало Освобождението.

Разнопосочни политически ветрове са прекосявали нашата земя, но съдбоносните им капризи с особена сила се разразяват през миналия век.

Първата му половина бележи крушението на националния ни идеал - обединението на насилствено разпокъсаната България не се осъществява, партийните боричкания не стихват въпреки националните катастрофи, политическите стълкновения са ежедневие и след Втората световна война върху народа ни се стоварват нови щети и контрибуции, а в страната се установява диктатура от съветски тип.

Една от първите нейни жертви е Фани Попова-Мутафова, която Кирил Христов нарича „шеметен връх в българската литература”.

Благовеста Касабова е събрала ярка мозайка от случки, събития, биографични елементи, писма и факти, както и становища и отзиви за творбите на писателката от Асен Златаров, Димитър Шишманов, Владимир Василев и други изтъкнати нейни съвременници.

Написана с характерния благозвучен и увлекателен сказ на авторката, този хетерогенен монолит представя Фани Попова-Мутафова в светлината на един цялостен портрет с пълната му триизмеримост и колорит. Касабова се спира на живота й в Италия, на премълчавания студентски период със съпруга й Чавдар Мутафов в Мюнхен, където тя учи пиано в консерваторията; прави стегнат разбор на първата й книга с разкази, издадена през 1927 г., на нейните етични и естетически възгледи; на колосалния ? проучвателски труд…

Със своята знаменита сага за Асеневци Фани Попова-Мутафова възражда великата Вазова традиция и издига художествената ни книжнина на неподозирани висоти. За пръв път с такава сила историческият роман се налага в нашата словесна култура и става мерило за съвременност и родолюбие.

Подложена на ограничения и преследване след 9. ХI. 1944 г., Фани Попова-Мутафова десетилетия стоеше в сумрака на двойнствените оценки и квалификации и макар това изгнание да е прекратено, все още нейния живот и творчество очакват своите изследователи и тълкуватели.

Благовеста Касабова - признат майстор на херменевтичния анализ, автор на такива ярки книги-портрети като тези за Мара Белчева и Баба Тонка Обретенова, се е справила блестящо с трудната задача.

С точен и ясен хронологичен рисунък тя е превърнала документалната канава в дълбок и проникновен коментар на близкото минало.

Същевременно книгата й е страстна защита на едно забележително творчество - дело на сложния и драматичен талант на Фани Попова-Мутафова - непомръкващо име в пантеона на българското Високо Слово.