Ваня Ангелова

Едва ли е нужно да представям пред българския читател Кавалера на златния стих, основателя и главния драматург на Старинния театър, написал повече от 20 пиеси и стотици сонети, получил престижни награди и огромно признание не само в България, но и извън нейните предели.

Неговата поезия е уникална и завладяваща. Той е единственият български автор от нашето съвремие, удостоен два пъти безпрецедентно с международната Наполеонова награда „Солензара” на Френската академия на науките.

В Парижкия клуб на сенаторите Радко Радков е удостоен с отличието „Кавалер на френската култура”, както и с Кръста на Френската академия на науките за литература и изкуство.

И все пак името му е почти неизвестно в Украйна до момента, когато през 2018 година известната украинска поетеса Инна Ковалчук започва да превежда сонетите му на украински език, които излизат от печат за първи път през 2019 година в преведената от нея поетична поредица „У НИ СОН”, където заедно с неговите стихове са представени и стиховете на съвременните български поети Ваня Ангелова и Никола Герджиков.

За този свой труд първооткривателката на Радковата поезия в Украйна, украинската поетеса Инна Ковалчук, е удостоена с изключително престижното отличие на Съюза на независимите български писатели (СНБП) - „Кавалер на наградата Радко Радков”.

Това лято (2020 г.) в неин превод излезе от печат и първият двуезичен сборник със „Сонети” на поета, наречен от председателя на творческото обединение на преводачите при Киевската организация на Националния съюз на писателите на Украйна, господин Сергей Боршчевски, „антология”, в която са събрани 27 сонета, като преводът е напълно достоен за оригинала и по никакъв начин не му отстъпва.

А да се превежда един поет като Радков е трудно дело, което може да бъде изпълнено единствено от друг достоен поет, каквато е украинската поетеса Инна Ковалчук.

Сред сонетите, преведени и включени от нея в двуезичната антология, са: „Дихание”, „Неспокойствие”, „Пролетен сонет за любовта”, „Везни”, „Мълчание”, „Уединение”, „Сърцето”, „Нощ”, „Стихии”, „Признание”, „Чаша”, „Кошутата”, „Алея” и други.

Книгата включва три предговора, като първите два от тях са преведени от украински на български език от поетесата Ваня Ангелова.

Първият предговор към Радковите „Сонети”, озаглавен „Сонети „върху стъбълцето земно”, е написан от Сергей Боршчевски - председател на творческото обединение на преводачите при Киевската организация на Националния съюз на писателите на Украйна (НСПУ).

В него той подчертава, че „по известни причини стиховете на Радко Радков не влизат в двутомната „Антология на българската поезия”, тъй като по времето на нейната подготовка и поява поетът едва започва своята творческа кариера (първата му отпечатана книга е от 1978 година). “

Вторият предговор към двуезичната стихосбирка, озаглавен „Поет, смирен пред Бога, България и Вдъхновението”, принадлежи на Инна Ковалчук. Тя завършва предговора с цитата, дал неговото наименование: „Като почетен гражданин на Велико Търново, Радко Радков е дълбоко уважаван в родния си град, където в Алеята на бележитите търновци върху мраморна плоча са му посветени следните редове: „На големия поет на Царевград, смирен само пред Бога, България и Вдъхновението”. На български език този предговор също е преведен от Ваня Ангелова.

Третият предговор, публикуван в книгата, е написан на български език. Той носи заглавието „Спомени за Радко Радков - бащата и твореца”. Негов автор е поетесата Мария Радкова - дъщеря на поета. На украински език е преведен от Инна Ковалчук.

Ето какво пише тя, като послание към света в своето заключение: „Радко Радков е не просто моят странен и уникален баща, чудакът… преоблеченият скитник-крал, низвергнат от хладния и болен, консуматорски наш свят… Той не принадлежи само на България, /родината, която почти не го забеляза, не го призна докрай/. Той, Кавалерът на златния стих, Рицарят на изящното слово е всъщност некоронован Светлоносец! Затова принадлежи на цялата Земя. И на човечеството. Хора на Духа, поклонници на Словото, предстои ви катарзисно пътешествие в неговите Святи, Стихоизцелителни Селения! На добър час!”

Що се отнася до преводача на тази книга, известната украинска поетеса Инна Ковалчук, то тя е позната на българските читатели от страниците на електронното списание „Литературен свят”, с главен редактор поетът Георги Ангелов, както и от страниците на вестник „21″, с главен редактор Тихомир Константинов.

Освен поет и преводач, Инна Ковалчук е литературен критик, есеист и публицист. Тя е автор на девет сборника с поезия и на преводни книги от български език. Член е на Националния съюз на писателите на Украйна (НСПУ) и заместник-председател на Приемната комисия на НСПУ. Носител е на редица национални и международни литературни награди.

Тя е почетен член на Съюза на независимите български писатели (СНБП). Удостоена е с почетния медал на СНБП, както и с международните литературни награди „Кавалер на наградата Радко Радков” и „Св. св. Кирил и Методий” - за изключителен принос в българската, европейската и световната поезия. Инна Ковалчук е също така почетен член на Дружеството на писателите на Македония (Битолски литературен кръг).

Наградена е с плакет „Свети Климент Охридски” (Македония). Тя е почетен член на Дружеството на хърватските писатели, на Дружеството на балканските писатели и мн. други. Член е на Движението на световните поети (Poetas del Mundo, с център Сантяго, Чили).

Почетен гражданин е на „Република Поезия”, основана на 26 ноември 2016 година в Банатския културен център в Ново Милошево, Сърбия. Член е на много журита за удостояване с различни литературни награди и на конкурси. Наградена е с орден „Света праведна Анна”, втора степен, от патриарха на цяла Русия и Украйна.

Поетичната двуезична книга „Сонети” на Радко Радков, в превод на Инна Ковалчук, е принос не само в българската и украинската, но и в европейската литература.

Позволете ми да изкажа своята огромна благодарност към Инна Ковалчук за огромния и достоен труд, който тя представя пред съвременния украински читател, и да пожелая попътен вятър на „Сонети” на Радко Радков в Украйна.