Огнян Сапарев

„Съчки върху жарава” на Тотю Нерезов е естествено продължение на досегашните му четири книги, които я подготвят. Засега тя е върховото му постижение.

Чирпанският разказвач е изключителен сладкодумец, влюбен в своя регион. Той нерядко използва диалектизми, които звучат доста любопитно. Пише в особен жанр - очерко-разказ. Някои от творбите му са повече очерци, други - повече разкази, но общо взето се забелязва едно динамично преплитане-взаимодействие на двата сходни жанра.

Това е автор с невероятен житейски опит, който предпочита да описва автентични герои и истории, които познава, за които е чувал, а не да си ги съчинява. От биографията му научаваме, че е бил учител и полицай - това обяснява интересните му човешки познанства.

Пишещият тези редове е с няколко години по-възрастен от автора, така че може без предубеждения да разбере неговата носталгия по миналото и критичност към днешната - често пъти кризисна, ситуация.

Всъщност Тотю Нерезов не пише за настоящето, а за по-близкото или по-далечно минало - но понякога на финала не издържа и прави някои сърдечни излияния.

Например.

„Села с улични осветителни лампи повече от живущите” („Квачката”), или: „А днес какво е? Селата без обществен превоз, в някои липсва вода през лятото, без възможност да слушат радио. Няма лекар…” (Воловаров”)

Няма да сбъркаме, ако наречем чирпанския автор моралист в най-добрия смисъл на думата. Неговите очерко-разкази се въртят около някакъв поучителен пример.

Затова търси морални герои, достойни хора, които рискуват или губят живота си в съдбовен конфликт, защитавайки правдата, доброто, народността, традициите. Затова тази книга трябва да бъде прочетена, особено от по-младите читатели.

Не само чирпанлии, макар че именно те най-много ще се радват и гордеят.