Иван Шпанич

превод: Наталия Недялкова

на Тин Уевич

Тиха сълза се отрони, изтри я без съжаление,
в огледалото гледаш - не виждаш своето отражение.

Не знаеш кой си - бръчки, коси побелели
А думи, изречени някога вече нямат значение.

В мрачния ъгъл на кръчмата
със самотата си вдигаш наздравици,
учуден, как преминава животът -
бързо прелистени страници.

Или света обикаляш,
сред хора, които не схващат:
с думи, дела и бездействие
в човека много души се раждат.

В късния час сън не те хваща, камбаната бие.
Тъмно е, днес и луната в мрака се крие.

Търсил си винаги само едничко лице в тази лудница,
ала през цялото време той тук е бил - Поетът на улицата.