Борис Пастернак

превод: Иван Николов

… И съществува изкуството. Негов предмет е не човекът, а образът на човека. А образът на човека, както се оказва, е повече от човека. Той може да се зароди само в движение и при това не във всяко движение. Той може да се зароди само в прехода от мухата към слона.

Какво прави честният човек, когато казва само истината? Докато я казва, минава време, през това време животът отива напред. Неговата истина изостава, тя лъже. Така ли е необходимо винаги и навсякъде да говори човекът?

И ето, че в изкуството устата му е запушена. В изкуството човекът млъква и заговаря образът. И се оказва, че само образът е в крак с успехите на природата.

На руски да лъжеш означава по-скоро да говориш на вятъра, отколкото да заблуждаваш. В такъв смисъл лъже и изкуството. Неговият образ прегръща живота, а не търси зрител. Истините му не са изобразителни, а способни за вечно развитие.

Само изкуството, което с векове ни говори за любовта, не е на разположение на инстинкта за попълване на средствата, които да затрудняват чувството. Преодоляло бариерите пред новото душевно развитие, поколението съхранява лиричната истина, а не я отхвърля, така че от много голямо разстояние може да остане впечатлението, че точно в лицето на лирическата истина поколенията постепенно образуват човечеството.

Всичко това е необикновено. Всичко това е завладяващо трудно.

На нравственост ни учи вкусът, а на вкус ни учи силата.