ГОРЯ ДА ВНИКНА В СЪЩНОСТТА…
превод: Пламен Цонев
***
Горя да вникна в същността
на свят всевечен -
в труда, в стремежа към целта,
в зова сърдечен.
До корена на всички дни,
до същината,
в бездънните й глъбини,
в сърцевината.
И хванал всички нишки в мен
на съдбините,
да изведа из мрачен плен
загадки скрити.
О, само ако можех аз -
в най-сбита мисъл,
за свойствата на всяка страст
сега бих писал.
За грехове, за изпитни,
за срамни факти,
за стигнати височини
с ръце и лакти.
Закон издал бих за страстта -
да има име,
да мине от уста в уста,
да го мълвиме.
И бих отглеждал стихове -
като дружина,
липи, сред облак цветове,
в една градина.
В стиха бих вдъхнал розов лъх
и ще притуря
тръстиков шепот, полски дъх,
тътнеж на буря.
Тъй някога сам той, Шопен,
света почуди,
сбрал дом и парк, и гроб студен
в едни етюди.
Достигнатите тържества
на тая мъка -
трептяща като тетива
на лъка.
1956
——————————
***
Да си прочут - е некрасиво.
Не ще те стори туй честит.
Недей прави архив, страхливо
над ръкописите превит.
То, творчеството, да те блазни,
а не успехът, не шумът.
Позорно е за тебе разни
лъжливи притчи да мълвят.
Твори, живей без самозванство,
но тъй че обкръжен с любов,
да чувстваш цялото пространство,
да чуеш бъдния му зов.
Поправяй пътища достойни
в съдбата - не връз някой лист,
щом със поправки многобройни
изпъстриш своя ръкопис.
Гмурни се в тъмна неизвестност
и стъпките си там закрий,
тъй както се закрива местност,
мъгла когато я обвий.
Че други в твоя път ей тука
ще дирят твоите следи,
но несполука от сполука
недей да различаваш ти.
И - не отстъпвай! Действай прямо,
на хората се цял отдай
и тъй - живей, живей и само
живей, и само тъй - докрай…
1956
***
Во всем мне хочется дойти
До самой сути.
В работе, в поисках пути,
В сердечной смуте.
До сущности протекших дней,
До их причины,
До оснований, до корней,
До сердцевины.
Все время схватывая нить
Судеб, событий,
Жить, думать, чувствовать, любить,
Свершать открытья.
О, если бы я только мог
Хотя отчасти,
Я написал бы восемь строк
О свойствах страсти.
О беззаконьях, о грехах,
Бегах, погонях,
Нечаянностях впопыхах,
Локтях, ладонях.
Я вывел бы ее закон,
Ее начало,
И повторял ее имен
Инициалы.
Я б разбивал стихи, как сад.
Всей дрожью жилок
Цвели бы липы в них подряд,
Гуськом, в затылок.
В стихи б я внес дыханье роз,
Дыханье мяты,
Луга, осоку, сенокос,
Грозы раскаты.
Так некогда Шопен вложил
Живое чудо
Фольварков, парков, рощ, могил
В свои этюды.
Достигнутого торжества
Игра и мука -
Натянутая тетива
Тугого лука.
1956
——————————
***
Быть знаменитым некрасиво.
Не это подымает ввысь.
Не надо заводить архива,
Над рукописями трястись.
Цель творчества - самоотдача,
А не шумиха, не успех.
Позорно, ничего не знача,
Быть притчей на устах у всех.
Но надо жить без самозванства,
Так жить, чтобы в конце концов
Привлечь к себе любовь пространства,
Услышать будущего зов.
И надо оставлять пробелы
В судьбе, а не среди бумаг,
Места и главы жизни целой
Отчеркивая на полях.
И окунаться в неизвестность,
И прятать в ней свои шаги,
Как прячется в тумане местность,
Когда в ней не видать ни зги.
Другие по живому следу
Пройдут твой путь за пядью пядь,
Но пораженья от победы
Ты сам не должен отличать.
И должен ни единой долькой
Не отступаться от лица,
Но быть живым, живым, и только,
Живым и только - до конца.
1956