ТРИСТА ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТ
превод: Наталия Недялкова
ТРИСТА ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТ
Триста осемдесет и пет.
Триста осемдесет и пет,
до тук се качвах и броях,
дълбоко издишвах, нагоре поглеждах,
очите си пълнех, докато стоях.
По-близо до слънцето
избистря се взорът,
от височина се вижда
по-ясно просторът.
На върха вятърът е силен и як.
Слизам сега, ще ги превзема пак.
Нагоре водят същите канари,
ала сега пътят надолу върви.
По тях се спускам,
както реката слиза
и заедно с нея в морето навлизам.
Най-долу е то, чака ги търпеливо -
планински реки
и потоци звънливи.
ТЯ ПОМНИ
С нея започва нашето пътуване,
тукашното ни земно битуване,
кръщават ни в метално корито,
поръсват с нейните капки
от китка ухаен здравец.
С нея ни баят против уроки,
разтварят захар срещу уплахи,
болните оздравяват,
слепите проглеждат
от чешмите
с вода лековита…
Тя утолява жаждата и носи отмора,
разделя благината,
разрежда солта,
в нея виждаш отражението си,
тя измива лицето,
но не и мръсния образ…
Плиска в заливите,
трепери и звъни,
раздробява скалите,
тихата вода брега изронва.
Щурти от изворите.
Пее от потоците…
Спуска се в реките.
Мирува в океаните…
Приижда от небето,
а извира от земята…
Знае да шепти и
на сън да пристига,
съня да краде,
да отнема животи
във водовъртежи и наводнения…
И след мига неизбежен,
докато догаря тамянът,
с китка босилек ни ръсят
и ни изпращат…
Нас ни няма… а тя помни.
Знае се….
Край е…
И начало е..
На една смърт.
На един живот.
