Мери Елизабет Фрай

превод: Красимира Василева

Не стой до гроба ми и не плачи.
Аз не съм там, не съм склопил очи.
Аз съм хиляда вятъра, които духат,
аз съм елмазът във снежеца пухкав,
и слънцето съм във узряла ръж,
и нежността на есенния дъжд.
Събудиш ли се тихо в утринта,
аз съм във порива на птичите ята,
които над главата ти кръжат.
В звездите съм, които пак блестят.
Не стой до гроба ми в печал.
Аз не съм в него. Аз не съм умрял.