Гьорги Калайджиев

превод: Ваня Ангелова

ЕДНА ИЗЛОЖБА

Когато откривам изложбата
на еди кой си художник,
се чувствам
като оратор на погребение.
За покойника се казва
само най-доброто,
нали?
Напълно
разбирам художниците,
които все повече
и повече
търсят спасение
в абстракцията
на своите собствени хоризонти.
Бягството от реалността
е само опит
да се скрие безсилието
в намирането
на мръсния цвят,
с който трябва
да се рисува
този свят.
Изложбата е отворена,
но не и към
съдържанието на сърцето ми.

НИЕ

Родихме се на кирилица,
живуркаме на латиница,
за да умрем
като аналфабети (1).
Развързахме езиците си,
вързахме си мозъците,
да „хванем” маята
на ругатните ни проклети.
С прах под постелката,
със злоба до козирката,
в чужди ниви хвърляме
семената на плевела.
Без да се насилваме,
скришно се убиваме,
носим шлак в сърцата си
като подметка на обувка.
Подведени, отродени,
от сиви сънища водени,
душите си пълним
с бучки чемерни.
В бурни води плуваме,
измити, нецелувани,
караме живота си,
превърнали се в бухали.
Родихме се на кирилица,
живуркаме на латиница,
за да умрем
като аналфабети.

——————————

аналфабет - неграмотен човек (книж).