НА ДЪЖДА
превод: Владимир Башев и Савас Ахилеа
Из „Пулсовете на моето мълчание” (1935)
НА ДЪЖДА
По къдрокосите глави
на хризантемите разкошни
дъждът вечерен се изви
и свлякоха се вихри мощни.
Стихията ликува зла
и се бунтуват небесата,
а през сломените стъкла
ръка се мярва в тъмнината.
Тя кани, мами и влече
и на прозореца открая
присяда мъничко врабче
до грейката на светла стая.
Светкавица го освети
и между гръмовете адски
му казах: „Братче си ми ти
и в мрака ми намигаш братски!”
МОЯТА МАЙКА
Прозрачна като порцелана истинен и чист,
чувствителна като готов да падне лист,
почти без кръв останала - тъй цяла
във грижи всичко и завинаги раздала…
За мен тя неизменно бе
загърнато във евтин плат небе.
И тъжно горделива бе като фонтана,
чиято пееща струя престана.
Бе пътят на живота й тъй къс -
с усилия до края извървян
и извървян, и до целта опрян.
Бе пътят на живота й тъй къс -
през труд и през страдания вървеж,
без пролети, без лилиев цъфтеж!
ПОКУПКО-ПРОДАЖБА
Една стара картина с изтрит надпис
подканя бързащите минувачи
пред магазина вехтошарски, пред витрината,
където между мъртвите предмети,
покрита в прах, все пак картината живее.
Красива млада дама от века отминал
позира пред една старинна вила,
с ветрило, с кринолин,
с корона на главата си
и с тежък шал
на дипли и ресни.
Зад нея, в дъното,
е пурпурната смърт на слънцето
сред някакви дантели екзотични
в дълбоки сини хоризонти.
Върху картината - „Продава се”.
Цена изгодна за творбата
на фламандски майстор.
Цената е над надписа „Продава се”.
Донесе я във магазина
една почтена и уплашена старица,
загърната във пелерина дълга,
която някога е имала гирлянди.
Чертите тънки, устните смълчани,
очите плахи със молитва гледаха
към вехтошаря, който безразлично
проучваше картината докрай.
Поглеждаше ту към старицата
и ту към дамата от миналия век
и стискайки лула в зъбите си,
петстотин франка й предлагаше студено.
Накрая той попита” „Вие ли сте?”
Ала старицата не отговори,
протегна дребните си пръсти към парите,
продаде свойте двадесет и пет години.
