СОНЕТИ
превод: Владимир Башев и Савас Ахилеа
Из „Песните на любовта” (1930)
IV.
За тебе е всичко! Всичко, заедно взето,
събирано с надежда и със страст.
Потапям го във мислене, което
молитвено пред тебе слагам аз.
И лилията на девствеността си
разлиствам като цвят обикновен,
и листите й в скута ти донасям
с живота си, на тебе посветен.
Ти си любов - едничка, постоянна!
Каквото и със поглед да съзра,
робиня и богиня - все сияйна,
все в твойта светлина сега горя,
издигам се в зората ти пространна
и повече земя не ще допра.
V.
Очаквам те. Трепери като лира
душата ми, от моите коси
ухание тържествено извира
и руменец лицето ми краси.
Открехнати оставих всички двери,
постлах с коприна пътя просветен,
по който тихичко ще ме намериш
да те очаквам в ъгъла стаен.
Съблечена, увита във копнежи,
прозрачна, цялата по теб горя,
очаквам само твойте стъпки нежни
и в мрака, който бавно ме огря,
легло от розови листа нареждам -
сънувам, че до тебе ще умра.
VI.
Но не дойде. И всичко обещано
остана недокоснато, с едно
ридание във себе си събрано,
неизразимо даже със перо.
Във вазата атлазената лилия
провеси крехко счупено крило
и розовите листенца унили
умираха в широкото легло.
Безсъние дълбаеше душата,
готовата за сливане, и тя
ликуваща, все гледаше вратата,
отгдето все нахлуваше нощта,
отгдето тихо се промъкна и зората,
а не дойде едничка любовта.
