ЯБЪЛКА
превод: Елисавета Багряна
ЯБЪЛКА
Труден е пътят в планината.
Тройно по-тежък е пътят към Маутхазуен.
Колоната е като шибан кон.
Люта пот мие камънака.
Но не бива да се спираш -
есесовецът - това е смърт.
А на пътя като чудо,
като мамин подарък -
ябълка.
Млад французин,
почти хлапак,
протегна към нея ръка:
„Мерси, шери.”
И падна край своята
мечта -
малка свита купчинка.
Тежък ботуш
настъпи ябълката.
А на мен ми се стори,
че подкованият ток премаза
умиращото сърце.
ЗАКАЛКА
откъс
Но има сред нас хора с друга закалка,
запазили
зад твърдите клапи на своите сърца
чистото злато на гордостта,
толедска стомана на мъжество.
Тях не ще смажеш,
те устояват.
Но ако паднат,
падат така,
както падат камбани -
изпълвайки докрай планините
с ехтене.
МЕЧТИ
Понякога
при нас идва дружелюбно
тъмнината.
Сяда на нашите нари
и ласкаво мълчи.
Тогава я посвещаваме
в нашите мечти.
Мечти прости
катостружки,
като овчарска свирка.
Ние разказваме на добрата
тъмнина
какво ще правим,
когато добием свободата.
Какво ще кажем на тези,
които обичаме
и което не съумяхме някога
да им кажем.
Колкото повече затъваме
в кървавата тиня,
толкова по-чисти стават
нашите мечти.
И нима трябва да умрем,
за да разберем
как да живеем?
ПРАЗНИК
Не всякога е празник този ден, който
в календара е отбелязан с червено,
който тачат у нас и изисква:
окачи флаг, запали свещи, сложи трапеза,
извади нова дреха, извади празнична усмивка
и затвори зад себе си делничната врата.
Не всякога това е празник.
А днес не е празнична дата,
хората не украсяват живота си с цветя.
Само безпризорният вятър вън свири
безочлива песен над къщите.
Зад прозореца мига светлина. Там фенерите
се кланят пред нощта като някогашните крепостни.
Чука се. На вратата си ти. И всички годишни празници
влизат при мене.
***
Между твои две докосвания,
цяло море жълти дъждове,
цяла гора шушнещо надяване,
цяла пропаст усмивки забравени.
Между твои две докосвания -
моите безсънни нощ след нощ.
Между твои две докосвания,
цял прибой надежди и съмнения,
цяла огнена пустиня жажда лиха,
от страдание и песни виещ вихър.
Между твои две докосвания -
моята любов.
Между твои две докосвания,
цяло небе сребристо изгряване,
цяла планина труд, с прах забулена,
цяла Даугава (1) радост и ликуване.
Между твои две докосвания -
моят цял живот.
————-
1. Даугава - най-голямата плавателна река в Латвия.
ПАЛИТРА
Искам любовта да нарисувам,
но коя боя да взема на палитрата?
Може би червена?
В този цвят премина младостта ми,
а тогава и мъглата бе червена,
и снегът червен.
Черна може би?
Беше черна нощ
и мундири черни над черни сърца,
и черен дим отнасяше душите
в небитието.
Бяла?
Бели майчини ръце,
бял цветец над пясъчна могилка,
бяла капнала сълза.
Жълта?
Есенните листи падат,
златото неистинско тъмнее,
ръждавее слънцето, престанало
да бъде слънце.
А зелена?
Ветрове зелени,
лес зелен, зелен мой залез
и зелена, ти, безкрайност.
Всичките бои са смесени
на моята палитра
и все пак
да нарисувам любовта
не мога.
