Ейжен Веверис
Ейжен Августович Веверис (Eizens Veveris, Эйжен Августович Веверис), латвийски поет, е роден на 9 юли 1899 г. в Рига в бедно работническо семейство. Завършва градската гимназия в Рига (1915), доброволец в Първата световна война, в 1916-1919 г. воюва в Пети земгалски полк. Боеви съратник на революционните латишки стрелци в Дванадесета армия. Работи, за да може да учи - пристанищен пазач, работник на торфонаходище, електромонтьор, дървосекач, журналист, естраден певец. Завършва Рижкия учителски институт (1923), работи като селски учител в най-затътнтените и отдалечени рибарски селищ. Активен строител на новия живот в Съветска Латвия от 1940 г. - след създаването на 1940 г. на Латвийска ССР работи като полкови учител, инспектор на народното образование във Валкски район. В първите дни на нацистката окупация на Латвия през 1941 г. е арестуван по донос на бивш офицер от латишкия териториален корпус, преминал на служба при немците, изпратен е в концентрационните лагери Саласпилс, Щутгоф, Маутхаузен. В 1945 г. се връща в Латвия и до пенсионирането си през 1959 г. работи в Рига като директор на училище. Пише от млад, но публикува стиховете си едва през 1960-те г. Повечето от произведенията му са посветени на опита на поета в концентрационните лагери. Публикувани са четири негови книги със стихове: „Садете рози в прокълнатата земя” (1969), „Човек си тръгва след Слънцето” (1972), „Мед от пирен” (1975), „Необходима болка” (посмъртно, 1977). Член на Съюза на писателите на Латвийска ССР (1969), лауреат на Държавна награда на Латвийска ССР (1970). Умира на 8 февруари 1976 г. в Рига. На български език е издадена книгата му „Садете рози в прокълнатата земя!” през 1981 г.
Публикации:
Поезия:
