ВЕТРИЛОТО
превод: Елисавета Багряна
ВЕТРИЛОТО
Склонен над тебе, вея ти с ветрило,
за да разведрям въздуха задушен.
Ти спиш. Не знам какво в съня си скрила,
но дишането ти дълбоко слушам.
Обвявам леко двете твои длани,
които ден след ден по-нежно галя,
и миглите, които непрестанно
години вече жаждата ми палят.
Аз викам от морето бризът вечен
до теб да идва да те ободрява
и ветровете от зори до вечер
с дъх свеж да те обгръщат, призовавам.
Сега, поела тези зимни сили,
разбра ли колко те обичам само,
щом в дланите ми простото ветрило
успява да изкаже любовта ми.
ДА ЦЕЛУНЕШ ПОГЛЕДА
Целувам не клепачите ти свилени,
целувам само твоя поглед бягащ.
Излъчвайки любов, очите твои, мила,
са примка, ала примка нежно стягаща.
Онази автогара няма да забравя.
Пристигнахме и се сбогувахме.
Ти замълча - и вслушах се тогава
в очите ти, дълбоки и тъгуващи.
От този ден очите ти са в мене
последното, спасено в паметта ми.
Далеч от тебе, виждам неизменно
това небе на обич най-голяма.
О, да целуна твоя поглед, позволи ми!
Той те разкрива цялата, любима,
изпълва той пространството, небето,
изпълва ми сърцето.
