Ксуан Зиеу
Ксуан Зиеу (Ngо Xuаn Diеu), (Ксуан Дзиеу, Ксуан Зию, Суан Зиеу, Суан Зьеу), изтъкнат виетнамски писател - поет, прозаик, литературовед, е роден на 2 февруари 1916 г. в Ха Тин, Северен Виетнам в семейство на учител. Завършва гимназия, учи право. Придобива научна степен по селско стопанство през 1943 г. През с. г. се присъединява към движението „Виетмин” и става един от водещите поети, призоваващи за антиколониална съпротива срещу французите. Член на Виетнамската комунистическа партия. Още преди Августовската революция (1945) е една от най-ярките фигури в движението „Нова поезия”. Подкрепя активно революцията. Автор на книгите „Поезия на поезията” (1938), „Аромат на вятъра” (1945), „Знаме на родината” (1945), „Звездата” (1956), „Лично и общо” (1960), „Нос Камо” (1963), „Две вълни”, „Богат съм с двете си очи” и др., както и на есеистичните „Етапите на моята мисъл” и „Трима големи национални поети” (1959). Пише разкази, литературна критика. Популярни са любовните му стихове, както и стиховете му на революционна тематика. Изявява се и като журналист. Съставител и преводач на „Антология на българската поезия”. Бил е депутат в Първото национално събрание на Виетнам. Умира на 18 декември 1985 г. в Ханой. Творбите му се изучават в средните училища във Виетнам. Улица в Ханой носи името му. У нас е издадена книгата му „Вратите на безкрая” (1984).
Публикации:
Поезия:
