КЪЩУРКАТА МУ ВРАГ ЗАПАЛИ…
превод: Христо Черняев
КЪЩУРКАТА МУ ВРАГ ЗАПАЛИ…
Къщурката му враг запали,
жена, деца без жал уби.
Войникът где сега ще жали
за горестните им съдби.
В гърдите с мъка и горчилка
към кръстопътя тръгна той;
обраснала с трева могилка
видя сред полския покой.
Войникът спря с ботуши нови.
И причерня му изведнъж.
Той каза: „Посрещни, Прасковя,
героя - храбрия си мъж!
Голяма маса в мойта къща
сложи, че след двубой свиреп
с победа твоят мъж се връща,
дошъл да я празнува с теб…”
Но в здрача никой не отвърна,
не го посрещна никой там
и само топъл вятър свърна,
тревата люшкайки едвам.
Въздъхна от печал войника
и раницата прашна сне,
шише извади и извика,
подгънал морни колене:
„Така ли ме посрещат тия
места след кървавия бой:
за здраве исках аз да пия,
а трябвало - за упокой.
Другари вред ще се намерят,
но теб ще няма, ангел скъп…”
И пи войникът разтреперан
вино примесено със скръб.
Преминал страшни бойни ветри,
той шепнеше смирен и тих:
„Към теб вървях години четири
и три държави покорих…”
Търкулна се сълза гореща, -
тъй никога не бе блестял
полученият в Будапеща
за мъжеството му медал.
1945
——————————
ВРАГИ СОЖГЛИ РОДНУЮ ХАТУ…
Враги сожгли родную хату,
Сгубили всю его семью.
Куда ж теперь идти солдату,
Кому нести печаль свою?
Пошел солдат в глубоком горе
На перекресток двух дорог,
Нашел солдат в широком поле
Травой заросший бугорок.
Стоит солдат - и словно комья
Застряли в горле у него.
Сказал солдат: «Встречай, Прасковья,
Героя - мужа своего.
Готовь для гостя угощенье,
Накрой в избе широкий стол,-
Свой день, свой праздник возвращенья
К тебе я праздновать пришел…»
Никто солдату не ответил,
Никто его не повстречал,
И только теплый летний ветер
Траву могильную качал.
Вздохнул солдат, ремень поправил,
Раскрыл мешок походный свой,
Бутылку горькую поставил
На серый камень гробовой:
«Не осуждай меня, Прасковья,
Что я пришел к тебе такой:
Хотел я выпить за здоровье,
А должен пить за упокой.
Сойдутся вновь друзья, подружки,
Но не сойтись вовеки нам…»
И пил солдат из медной кружки
Вино с печалью пополам.
Он пил - солдат, слуга народа,
И с болью в сердце говорил:
«Я шел к тебе четыре года,
Я три державы покорил…»
Хмелел солдат, слеза катилась,
Слеза несбывшихся надежд,
И на груди его светилась
Медаль за город Будапешт.
1945
