Георге Чокой

превод: Марко Марков

Ти, в град като крепост.
Дойдохме при теб
от руския епос,
от руската степ.

И тук, на тепето,
над братската пръст,
видяхме - в небето
развял си ти ръст.

И птици пред полет
на твоята гръд
за трийсета пролет
поспрат, помълчат.

Победното знаме
в плътта ти гори,
река или памет
под тебе струи!

Марица, Марица -
пламти светлина,
сестрица-брезица
и песен една:

„Войната престъпна
шумя, отшумя,
не скърши, не стъпка
тя тази земя.

Бъдете щастливи
над дело, по друм -
Альоша спаси ви
от вражи куршум.

Простря си ръцете
към огъня той,
възпря го… И свети
след смъртния бой.

А майка край Волга
изпращаше син,
и плачеше с болка,
че беше един…

Но строг е и само
сияят звезди
в гранитното рамо,
в гранитни гърди…”

…Дали цветовете
на тази земя
ти стигат, Альоша,
за твойте писма!

А той отговори,
висок и лъчист:
„Добрите простори
безкраен са лист.”

Видяхме накрая
сред синьо и плам:
ръцете скучаят
за работа там.

А шумно го викат
строеж и завод,
зове го велика
мечта за живот.

Но той на тепето
безсмъртник и страж,
подпира небето -
българин
наш…