Николай Фридман

превод: Марко Марков

Бушува яростно тревога
в разискрения
роден вик:
Атака!…
Непрестанен огън,
решение, и залп, и щик…

Не се завърнаха… И още
очаква майка своя син…
А те не знаят
в мрака нощен,
че са достигнали Берлин.

А те не знаят…
И проплаква
над тях огромната страна.
И само майките очакват
да се завърнат
от война.