Сона Ван

превод: Ваня Ангелова

КАТО АРАЛЕЗ

Отново съм
на този бряг на Аркас
с едва спасената кукла
на моята баба
която
е оцеляла по чудо
под ризата си
е няма
и с ужас в очите

за мен границата
е реката
погледът е толкова приятен
че преди да съм достигнала
сушата
неволно
си облизвам езика

онзи бряг
е като рана

…и земята ми казва всичко

ние сме още на този бряг на Аракс
аз и спасената кукла
която виртуозно казва „мама”
и мълчаливо може да говори

————

*Аралезът е митологично същество; според арменските поверия той е крилато куче; аралезите възкресяват загиналите войни, облизвайки раните им.

АМЕРИКАНСКИ ТЕЛЕВИЗИОНЕН РЕПОРТАЖ

Затварям очи
и действието започва
войни
които са по-стари от човека
всеки път един и същ сценарий
войникът крачи към смъртта
за все същия мит
че утре ще бъде
несравнимо по-добре
в същото време реалността
е следната:
всеки ден загива по
войник
всеки час един ветеран
стреля
в своето слепоочие
за година това възлиза
на осем хиляди човека

така предрича една жена
в репортажа си
но аз съм слаба по математика
от военни дела
не разбирам
и-зоб-що
не приемам войната

P.S.
когато някъде се разкъсва снаряд
аз притискам ушите си
ето така… силно

АЗ ТЕ ПОМНЯ, ПАКИСТАНЕЦО АХМА

Нека ме наричат помпозно
сезонен поет
нека звучат инфантилно
моите редове
ще пиша само за началото на пролетта
и за края
на войната
защото все още те помня
Ахма
моя съсед отсреща
пакистанеца
теб
който изгуби сина си
миналата нощ
и отиде на работа сутринта
примири ли се? - не! о не! -
злощастието
не успя да се просмуче
в кръвта ти
сега
след година
когато теб вече те няма
(в началото ти удави тялото си в сълзи
после го изхвърли през прозореца
като непотребна вещ)
аз виждам все още как се движи
твоят призрак в черно одеяние
как се движат
назад и напред
твоите безцелни
но бързи
като на затворник стъпки
в тъмното
виждам как стоиш
пред телевизора
покривайки го с бял парцал
като тяло на жертва от катастрофата

виждам те ясно Ахма
в огледалното отражение
на твоя прозорец
силно наведен
скърбящи Ахма
над хилядния ред
над шевната машина
черна и блестяща
като
над овъгления труп на малко дете

нищо не се е променило
Ахма
от моя прозорец
безпилотният
убива останалите
безплътно

оставайки в небето сам
като Бог
затварям очи
през мъглата
войната се ражда
като пияна от хмела майка
и
поглъща децата си
разкъсвайки ги на парчета
подобно на Ахав от легендата
после пада сняг
блестящ
лек
трупайки костите на грамада
над белезникавата гладкост
и аз те виждам отново
в полет
наполовина птица
наполовина жена
с непрозрачно черни крила
с разклонени нозе
люлеейки се на вятъра
като листовка

помня твоя стремеж
към небето
и твоето тяло - въпреки войната

ЕДИНСТВЕНАТА ДОБРА ВЕСТ - СОЧИ

В Украйна умряха
шестдесет и шест души
в Сирия - тридесет
полицаят влачи
трупа на войника
Алепо е в огън

единствената безкръвна вест
това е Сочи
олимпийски лед
полесражение

двойките танцуват
за злато
във въздуха се въртят
на три оборота
победили
побеждават
ще победят
при това
като на война
всички са победени
тя е моят герой и това е!
полуголото момиче на кънки
и момчето
което не пропуска -
улавя я
в движение

и ето
носи я на мускулестото си рамо
като дар
тържествено плъзгайки се по леда
под аплодисментите

между другото моята героиня
преди беше
Клеопатра
в римски златни сандали
и с черен бретон
подстриган
като под линия
и аз мечтаех
няма да кажа
че не съм мечтала
да седна на златошит трон
за да ме носят на раменете си
четирима тайни любовници
като полубогиня
и да се сражават за мен
от сутринта
войници и хиляди слонове
и всяка нощ да лягам
с победителя
но това беше вчера
а днес

ето - този лед
блестящ
гладък
като моята най-нова мечта за борба
моят нов цар
и шахматният крал
нека се сражават
от днес нататък
те имат на главите си
смешни дървени корони
и загиват само дървените войници
безкръвно поваляйки се
на една страна

а в Газа се взриви още един
отнел със себе си десетки животи
Алепо все още гори в огън
пожарникарят влачи трупа на войника
единствената добра вест е Сочи
къде се губи красотата
повече от всичко ме плаши това
че прекрасното ще изгуби значение

P.S.
треньорът надува свирката си
и се раздвижват
трима олимпийски
богове
а посред тях - тя -
моята нова героиня -
полуголото момиче на кънки

КИКОТЕЩИЯТ СЕ ГРАД

Първата любов в живота ми
беше веселото съседско момче
той ме научи
да стоя на главата си
и да се пазя
гънките на полата
знаеш ли… казваше той…
са като кулисите на сцената…
именно така ми се обясни в любов
с краката нагоре…
под пищящия заедно с мелодията
много стар грамофон
и смешно държеше с краката си розите -
изтънчен букет
от обувки и цветя…
след това той загина във войната
оставяйки ми своя едноок
велосипед…

именно с него
- Бог ми е свидетел -
пресякох океана…
клоунската топчица на носа ми
ха-ха-ха-ха
мрачно се кикоти
кикоти се неспирно и градът
ха-ха-ха-ха
под звуците на същия този грамофон…
само че мелодията
отдавна вече заглъхна
само писък в ушите…
нищо друго
освен писък